Гербери, стига повтаряхте името на Борисов

Наскоро след обиколката на премиера  във Франция, Германия и Турция в сутрешен блок на национална телевизия гостува  външният министър Екатерина Захариева. Естествено, по темата за външната българска политика в контекста на  проведените срещи и разговори. Онова, което се наби в съзнанието на зрителите, беше непрекъснато произнасяното с повод и без повод име на премиера.
В рамките на десет или малко повече минути госпожата се скъса да изтъква неговите заслуги за нещо, което във външната политика винаги има условен характер.

Очевидно това е някаква омерта в герберските среди, която те са просто задължени да спазват. По същия начин говори и многоапартаментникът Цветанов, не пропуска задължително да вмъкне в изказа си „нашият лидер“, и то поне няколко пъти. Заслушайте са в дуловската юристка Деси  Атанасова и ще установите същото. Не остава назад и Менда Стоянова в обясненията си за неповишените пенсии и доходи. Дори и Цецка Цачева обвързва дейността си по съдебната реформа с името на вожда. Ако й поискал оставката, веднага я хвърляла. Позната картинка. Това го помним от времето на Живков.

Само че в 21. век в страна от Европейския съюз, която определя себе си като демократична, такова поведение, меко казано, буди недоумение. Още повече че става дума за уж образовани и културни хора. Да вземат да прочетат малко история, възраждането на култ към личността на когото и да е било в днешно време не само е отживелица, но изглежда глуповато. Въпреки благословията на трите папи.
 
Атанас Велчев, София