Доброволните отряди – символ на тоталитаризма    

Във ВМРО и патриотите така и не разбраха, че когато една партия е вторачена в миналото, тя обикновено няма бъдеще. До гуша дойдоха на всички ни безплодните напъни за създаването отново на наборна армия. Просто държавата няма вече такъв ресурс и това е очевидно за всички. Старите армейски поделения са полуразрушени, а и кой ще храни и облича войниците, ако въобще се съберат такива. Най-вероятно е да се ускори обезлюдяването с окончателната раздяла на младите хора с родината.
Никой не тръпне от желание да загуби каквото и да е време от живота си, за да се научи да стреля с калашник. Подобно пълно безумие е опитът за създаване или по-точно връщането на старата тоталитарна практика с доброволните отряди. Трийсетина години ни делят от времето, когато мъжете обикаляхме нощните градски улици с грозноватите и неугледни червени ленти по ръцете и пазехме. Така и не знаехме кого и от какво. Веднъж през 80-те непосредствено преди поредните фиктивни комунистически избори се случи чудовищно събитие. Някой предател закачил една миниатюрна значка на полската „Солидарност“ на един от предизборните плакати на поредния комунист за народен избраник. Представяте ли си каква наглост и диверсия! Партийната организация беше вдигната на крак, ходеше се от врата на врата, обясняваше се на хората да бъдат бдителни, че врагът не спи. И това се случи в централен софийски квартал. И отрядниците започнаха да патрулират съвместно с милиционери.

Мислят ли войводите, че това би могло да се случи отново. Какви доброволци по селата могат да защитят старците от грабежи, като са обезлюдени, а жителите им са по на 70-80 години. Една безсмислица, която само може да смуче пари от бюджета, без да има никаква полза.
 
Венелин Тошев, София