След пожара на сметището под моста на магистралата това лято не минава и месец, без информационните емисии на телевизиите да ни заливат с новини за поредното незаконно сметище. Истински гняв предизвикват тези репортажи. От розовата градина на Европа се превърнахме в неин боклукчарник. Ето защо са ни приели европейците в техния съюз. За да ни използват за техен заден двор.
Някой знае ли какво се изгаря в софийския ТЕЦ? А в Пловдив, Търново, Варна, Бургас – навсякъде. Иначе цените ни ги вдигат регулярно всяко лято. И ни мъмрят, когато въздухът е наситен с фини прахови частици. И ни призовават да не се отопляваме на дърва и въглища, за да не го замърсяваме. Поколения българи са се отоплявали по този начин, сега ние да спрем. За да си пълнят гушите партиите и политиците. И колите ни им пречат. Да ги спрем, за да дишат спокойно. А те защо не спрат с техните далавери. Природата не е само въздух. Тя е и почви, и води, и растителност – всичко. Ужасяващи са тия гледки на разпарчетосани бали, пръснати навсякъде. Как никой от пристанищата в Бургас и Варна не се впечатли, не се стресна, не се разгневи. И това не е от ден-два, продължава месеци, може би години. И най-страшното е, че ще продължи и занапред. Така стоят нещата у нас – ще се пошуми известно време и ще утихне. И ще си продължат нещата постарому. Чудно е как африканците още не са се усетили. Може и техния боклук да поемем. Тук ще има кой да го посрещне, с радост дори. Ей я къде е Африка, едно Средиземно море ни дели.
Михаил Антов, Варна