С потрес прочетох как пътници са бедствали във вечерния бърз влак от Варна за София. Това става през XXI век в станалите за присмех с мизерията и примитивизма си български железници. Заради паднало дърво върху контактната мрежа на жп линията тренът останал без захранване. Нямало и радиостанция. На мястото мобилните телефони нямали обхват и ръководителят на влака ходил близо час пеша по жп линията по нощите, докато получи обхват, за да съобщи за инцидента. Операцията по махане на дървото от жп линията продължила близо 6 часа, а пътниците цяла нощ студували. Поискали завивки, но такива им били отказани въпреки наличието на два спални вагона в композицията.
Случката ми навява спомен за филма на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад“, където кипеше подготовка за пристигането на първата железница в Дивия запад.
Мисля си, че историята с влака от Варна до София е като метафора за цялата ни държава. Царят разпад, хаос, безхаберие и безчовечност.
Колкото до БДЖ, явно ако човек не е авантюристично настроен, по-добре да не ползва услугите на този превоз, особено през зимата.
Петър Иванов, Варна
Все още няма коментари