Борисов, помни Костов  

 
Че в оставката на Борисов има основания, е очевидно. Но не само заради резултата от изборите. Така шумно рекламираната от премиера стабилност, в крайна сметка, се оказа тихо и неусетно трупана нестабилност. Само че романтичните жестове в политиката не се ценят. Ако през първия мандат си се оставил да те изиграят монополистите и народът те е принудил да си тръгнеш, то сегашната оставка е признак на политическа незрялост. Нищо че се прикрива зад уж политическа коректност.

Веднага стана ясно и че никой не й се израдва кой знае колко много. А и някак си несериозно е да се бориш за трети мандат с изчерпано доверие и оредяваща подкрепа. Електоралният мат’риал ти се чуди и с право – даваме ти властта, отхвърляш я и после пак напираш за нея. Затова премиерът сега нека прояви зрялост. Ако прибърза с оставката, да вини себе си. И да не влиза в ролята на сърдиткото Костов, тази поза народът добре я помни. И не я аплодира.