Противниците на Борисов са доста гласовити, но никой от тях нито предлага някаква разумна личностна алтернатива, нито самият той е такава. За всички е ясно, че Борисов е ГЕРБ и ГЕРБ е Борисов. Нито един от хората около него няма неговото излъчване или авторитет, неговото умение да общува с хората. Дончев е по-скоро цар на многоговоренето и обвиването на проблемите в словесна мъгла, а Дариткова изглежда студена и дистанцирана, пълна противоположност на шефа си.
Останалите известни лица в партията са пребивавали по някакъв начин в управлението. Някои от тях, като Главчев и Атанасова, носят и негативи и не са особено харесвани, а Караянчева е недолюбвана. Хората не са забравили изцепките ѝ за увеличението на депутатските заплати, начина, по който Борисов я стопира, и нареденото и от него извинение.
Извън ГЕРБ нещата са още по-трагични. Корнелия Нинова не я искат в партията ѝ, камо ли пък начело на държавата. Опонентите ѝ Кирчо Добрев и Гергов имат славата на червени бизнесмени милионери, дето май са по-склонни да се договарят с ГЕРБ, отколкото да го свалят. Марешки от „Воля“ не съвсем неволно май изпадна от полезрението на социолозите, а патриотите по-скоро танцуват последното си парламентарно лято във властта. От ДПС мълчат многозначително, но козовете обикновено са скрити винаги в техните карти, а на тях отново е изобразен сегашният премиер. За извънпарламентарната опозиция пък дори няма какво да се каже. Тя си управлява барикадираните кръстовища и не може да събере подкрепата на съгражданите си, камо ли да гътне властта. Така че да не се хабят излишно.
Така че явно алтернатива няма. Засега.
Борислав Димов, Варна
Все още няма коментари