Гледам всяка вечер празничните издания на предаването, посветено на 60-годишнината на БНТ. Освен че водещият Драгомир Драганов често е с обувки, обути на бос крак, което прави лошо впечатление, рубриката много ми харесва. Вече видяхме интервюта с доста популярни и обичани артисти като кралицата на хумора Татяна Лолова, с легендарната говорителка Мария Янакиева, с певиците Силвия Кацарова и Нели Рангелова, с великата ни лекоатлетка Йорданка Благоева... В предаването се излъчват незабравими кадри със скечове от новогодишни програми на БНТ с Георги Парцалев, Хиндо Касимов, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Стоянка Мутафова, които ме просълзяват и предизвикват у мен носталгия по младостта, но и тъжни мисли. Гледам ги и си мисля какви големи актьори имахме, истински гении и любимци на целия народ. За голямо съжаление, днес няма кой да ги замести, няма артисти от тяхната класа. Сега дори не знаем имената на актьорите, които гледаме по телевизията в сериалите. За новогодишните програми да не говорим – на 31 декември вечерта направо няма какво да се гледа – никому неизвестни певци и артисти, тъпи смешки. Всичко е бледо подобие на празничните шоута на Хачо Бояджиев.
Това за артистите. Обаче от предаването „БНТ на 60” излиза, че българският народ само е пял и се е веселил. Къде са рубриките за построеното от нас – за заводите, за бригадирското движение, за строителството на язовири, училища, детски градини, разцвета на селското ни стопанство? Не е лошо освен забавните сценки БНТ да включи и документални кадри от тези важни моменти на строителството на съвременна България, които са били показвани навремето от Националната телевизия и се пазят в архива ѝ. За да си припомним с гордост за всичко, което нашето поколение е създало и което бе сринато до основи с идването на „демокрацията”.
Нели Маринова, Варна
Все още няма коментари