Балкански абсурди: Македонците ни мразят, че ги спираме за ЕС, в който не искат да членуват

Масовите протести в Македония против френското предложение буквално заливаха Скопие в продължение на близо седмица. Речта на Урсула в македонския парламент беше посрещната на нож със скандирания от опозицията, плакати, обидни подмятания. ЕС е оприличаван с най-обидни думи, според македонски журналист думата проститутка е най-меко звучащата. Въобще някой наясно ли е какво искат македонците? Мразят ни, че ги спираме за Евросъюза, където те всъщност не искат да отидат въобще. Шефката на Еврокомисията се убеди сама на място в техния парламент и видя какви са настроенията там. Е, за какво е необходимо някой да бъде принуждаван? Като не искат, не искат.

Дават ли си сметка какъв автогол си вкарват евробюрократите с привличането на страна членка, която ще бъде в състояние да превръща всичко в проблеми? И в крайна сметка не е ли важно да се стигне до някакъв минимален консенсус вътре в самата Македония относно еврочленството ѝ, пък тогава да се стартира преговорният процес? Тук, на Балканите, нищо не е сигурно, правителства падат, мнозинства се променят, управляващи много бързо изпадат в опозиция, а опозиционни партии и движения се оказват властимащи. Ами ако преговорният процес започне и македонското правителство се срине? Ако сегашната опозиционна партия вземе властта и реши да ревизира стартирането на преговорния процес? И въобще в перспектива какво печели Евросъюзът от членството на една страна, разкъсвана от противоречия? Евентуално Македония с еврочленството си би могла да излезе от орбитата на руското влияние, дълбоко замаскирано като сръбско. Това е много неясно и несигурно и ние, българите, сме пример за това. Хем в Евросъюза, хем с братушките в главите. А македонците са още по-объркани и от нас.

И не на последно място – вкарвайки македонците в европейското семейство, евробюрократите дават път на междунационалната омраза. Защото македонците ни мразят, нека да си го кажем направо. Мразят ни техните политици, мразят ни и обикновените хора. Никой не иска да говори за това, но то е факт и всеки обикновен българин го знае. А тук, на Балканите, омразата не изчезва, за съжаление.
 
Драгомир Велев, София