Ало, депутатите, на опашката за тестове не раздават парламентарни кюфтета

Всеки ден гледаме публикации в интернет за празните улици на София. И сами се убеждаваме в това, когато прибягваме с маски и ръкавици до кварталните магазинчета, където чакаме, подредени като войници на два метра един от друг. Неприятно е, трудно е, гадно е дори. Излизаш за десет минути и след като се върнеш, си миеш ръцете и ги дезинфекцираш. Впечатлението е, че българинът малко трудно влезе в самоизолацията, но пък спазва правилата доброволно и съвестно. Контрастно на всеобщото поведение истинско изумление предизвикаха кадрите от новинарските емисии, представящи депутати, струпани накуп на стълбите на болницата. Някои без маски, в добро настроение, без дистанция помежду си, сякаш се редят в бюфета за парламентарните кюфтета.

В същото време виждаме в мрежата опашки пред някой столичен хипермаркет, хората са на метри един от друг, с предпазни маски, а опашката от петнайсетина човека е достигнала до ъгъла на магазина. Съпоставени, двете снимки показват дисциплината на обикновения човек и самозабравата на избраниците.

И нека хората от правителството и особено тези от щаба да знаят, че имаме нужда и от добри новини, колкото и трудно да се намират те в това смутно време. С огромно уважение към генерал Мутафчийски, господата Кантарджиев и Кунчев, но нека да търсят и положителното в поведението на обикновения човек. Когато страхът ни е сковал и ни е стиснал за гушата, е добре да получим и някоя окуражителна дума, някакъв жест на оценка за усилията и лишенията, които търпим. А иначе всички се молим Господ пак да е българин и да преминем по-леко и през това изпитание.