Алчните за власт от площадите трябваше да отидат в ТВУ    

И днес виждаме самонадеяни, обхванати от жажда за власт и злоба до лудост хора. Злоба, която срива репутацията им, която и без това не е на завидна висота. Да си на опашката, със спечелени с родилни мъки гласове и да раздаваш правосъдие, да ковеш закони, сякаш си на първо място, да не слизаш от екрана, да се държиш като най-важна фигура в парламента. Това нямаше да се случи, ако пак от самонадеяност една коалиция се разтури и направи услуга на партията „Мутри“, за което трябва да се замислят двете госпожи. Те заеха място, което не заслужават. Това е магията на изборния ден. Да имаш власт. Сбъдната мечта. Да няма кой да те спре, да те вразуми, да ти внуши да не надхвърляш ръста си. Напаст Божия. Да си последен в редицата и да казваш, че първите са загубили изборите. Какво самочувствие на победител!

Дал ни е Всевишният къс от небесния рай, но всяко нещо си има цена. Много хора с радост си присвоиха наглост, безочие, алчност, омраза, отмъщение, самонадеяност, властолюбие , злобни закани и простотия       колкото щеш. Скромност – нито грам.

От зоната на здрача се появиха екземпляри, които е трябвало да изкарат школа за етика и морал. Те се целеха по сградата на Народното събрание, горяха маски и крещяха като обезумели и погрешка се озоваха вътре, в същата тази сграда, със същото поведение и заемат място, което омърсяват с присъствието си – ирония на съдбата.
Някога имаше едно учебно заведение – ТВУ (Трудововъзпитателно училище), жалко, че вече го няма. От площадите някои натам трябваше да се отправят – да се научат на поведение в елитно общество, да мислят, когато говорят, без уличен жаргон. Трудно ще стане. Улицата е оставила своя траен отпечатък. От първия ден още показаха, че са първични, груби, елементарни, с ниска култура.

Много често се споменава, че „мозъците“ ни са в чужбина. Има такива – безспорно, и там се доказват. Но къде е умът на много от тях, които предпочетоха чалгата пред класиката? Докато това вредно явление не изчезне, България няма да се оправи.

Попитали един самонадеян човек дали може да свири на пиано. Той отговорил: „Може и да мога, не зная, но ще опитам“. Жалко е, че България стана терен за експеримент.
 
Т. Михайлова, Добрич