Сирни заговезни, денят преди началото на Великите пости, е от онези празници, които не само ни връщат към корените ни, но и ни карат периодично да осъзнаваме, че цикълът на живота се състои от много по-малки цикли, през които е добре всички да преминаваме осъзнато - така запазваме връзката си със земята и природата, а също и с общността, към която принадлежим. От друга страна, това е едно от най-игривите и безгрижни народни празненства - нещо като разпускане и зареждане с настроение преди дългите и строги великденски пости - аналогично на карнавала в западния християнски свят.
Очистване и преход към лятото
Произходът на празника е езически, а едва по-късно е намерил мястото си и в църковния календар. Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Преминаването от едно към друго състояние, както и пречистването, изискват достатъчно време и сериозна подготовка, така че дните преди и след Сирница са натоварени със задачи и смисъл. Според православните канони в деня на Сирни Заговезни за последно се ядат храни от животински произход - след това започва заговяването, т. е. постенето. Говея означава също и мълча, а мълчанието е част от подготовката за предстоящите седмици на въздържание.
Прошка
Подготовката за заговяването започва още от съботата преди Месни заговезни (предишната неделя), когато е Голяма задушница - тогава почитаме и се прощаваме с мъртвите. За да продължим напред по пътя на очистването, от Месни заговезни нататък не ядем месо. Самият ден на Сирна неделя започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите „прощавай” и да получават отговор „Господ да прощава. Да си простен” или "просто да ти е". Опрощаването между хората също е част от подготовката за дългото изпитание на постите.
Ритуалните храни на Заговезни са обикновени - на масата се слагат риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница, в наши дни и халва. Хлябът не е обреден и трапезата не се кади.
Хамкане и огън
Сирни заговезни, Сирна неделя, Сирница или Поклади е и празник на веселби и забавления най-вече за младите. Веднага след вечерята по къщите се прави известното хамкане или ламкане. Едно време конец се е връзвал за най-високата греда на къщата, а по-късно – за дървена тояга, пръчка или точилка. В най-стария му вариант хамкането се е правело с въглен, яйце и сирене, последователно връзвани на конеца. Въгленът се е пазел против уроки, а жълтъкът на яйцето и парчето сирене – като лек за хората и животните. Хамкане с халва са правили най-вече в градовете. След това запалвали конеца, първо, за да видят дали ще е плодородна годината, а после още колкото пъти искат за всякакви наричания – за добитъка, за стопанина, за стопанката, за мома или момък.
Вечерта на Сирница пък се палят големи клади от слама и клони, обикновено на високи места извън селата - огньовете се прескачат от момците за здраве, докато момите играят хоро. Този обичай има най-различни имена в цяла България – òратник, олèлия, ỳрбалки. Освен клади палят и кошници, пълни със слама и ги въртят над главите си, отново за здраве и за очистване.
Туйкане
Интересен обичай е хвърлянето на стрели, или т. нар. туйкане, чулкане. Младите момчета си издялкват стрелички предварително и преди празника се упражняват да ги изстрелват с примитивни лъкове, а вечерта на Заговезни намазват краищата на стреличките с катран, запалват ги и започват да ги изстрелват по дворовете на момичетата, които харесват. Важно е във всеки момински двор да има поне по една стреличка - знак, че младата стопанка е харесвана. Туйкането не се прави навсякъде из страната, най-характерно е за Източна и Югоизточна България.