Антиоксидантите: факти и митове

Всички знаем, че кислородът е силен окислител, а химичните реакции с неговото участие са източник на енергия за всички биологични процеси в организма. Страничен ефект на тези реакции са оксидантите – свободните радикали, на които не достига един електрон.

По химичните закони те се опитват да си го набавят откъдето могат: от ДНК, мазнини, белтъчини, ферменти, които, загубили своя електрон, също влизат във вредни за здравето химични връзки. Така постепенно клетката губи жизнените си функции и започва да се руши. За да не се случи това,
 
свободните радикали трябва навреме да се открият и обезвредят
 
Именно за това служат антиоксидантите. Ако свободните радикали по някаква причина станат твърде много и антиоксидантите не могат да се справят с тях, започват и здравословните проблеми. Скоростта на производство на свободни радикали в тялото нараства например при преяждане, когато организмът е принуден да преработва много повече хранителни вещества, отколкото са му необходими. Антиоксидантите са различни. Ендогенните се изработват в самия организъм. Екзогенните постъпват с храната – витамин С, селен, флавоноиди и др. Това са фактите, а ето и някои от най-разпространените митове.
 
Мит 1 – Антиоксидантите в храната не са достатъчно
Ако се храните нездравословно, предимно с полуготови храни, съдържащи консерванти, антиоксидантите в диетата ви наистина са недостатъчно. Но ако в менюто ви присъстват пресни плодове и зеленчуци, ядки, чаша червено вино, няма за какво да се притеснявате. В растенията има много антиоксиданти – най-много са те в боровинките, гроздето (и неговите семена), гинко билобата, листата на чаеното дърво.
 
Мит 2 – Хранителните добавки са единственият начин да си набавим необходимите антиоксиданти
Човешкият организъм има собствена система за борба с излишното количество свободни радикали. За съжаление, тя отслабва под въздействието на замърсената околна среда, пушенето, пряката слънчева светлина и други негативни фактори. Плодовете, зеленчуците и червеното вино са най-известните източници на антиоксиданти, но всъщност те значително отстъпват по своята "антиоксидантна сила" на обикновения чай, в който се съдържат много флавоноиди (вид антиоксиданти) - средно в 1 чаша (235 мл) чай има 150-300 мг флавоноиди.
 
Мит 3 – Дори само един  е достатъчен
Антиоксидантите имат максимален ефект, когато действат по двойки или на групи. След като отдаде своя електрон на свободния радикал, самият антиоксидант се окислява. Той вече не е активен и за да се върне в „работното” си състояние, трябва да се възстановява. Глутатионът възстановява витамин С, а витамин С възстановява витамин Е, т.е. налице е своеобразна верижна реакция. Ако например в крема за лице се съдържа само един антиоксидант, всъщност той няма да окаже никакво полезно въздействие върху кожата, а ще може да се справи само със защитата на самия крем от окисляване.
 
Мит 4 – Те подмладяват
Подмладяващото действие на антиоксидантите не е научно доказано, но затова пък е известно, че те премахват възпаленията, създават бариера пред ултравиолетовите лъчи и способстват за зарастването на раните. Слънцезащитните средства, кремът за след бръснене и кремът, който се нанася върху кожата след химически пилинг, са идеално приложение на антиоксидантите.
 
Мит 5 – Няма разлика между синтезираните и натуралните
Съчетанието от натурални антиоксиданти защитава от свободните радикали по-добре, отколкото най-идеалният синтетичен състав. Производителите на козметика все още не са в състояние да определят оптималните концентрации на различните антиоксиданти "в една доза" и да ги накарат да работят не поотделно, а съвместно. Въпреки че науката в това отношение се развива бързо, и до днес най-добрите антиоксиданти остават екстрактите и натуралните масла.