Къщите в селата масово са без защита от мълнии. Само 2% от тях имат гръмоотводи. Това обясни пред „Телеграф“ инж. Ернесто Нориега Стефанов. Той изтъкна, че в градовете ситуацията е по-добра, но мълниезащита имат само сградите, които са ново строителство. Много от старите също нямат такава.
Деканът на Електротехническия факултет в ТУ-София проф. Валентин Колев пък уточни, че според Закона за устройство на териториите и Наредба 4 всички високи сгради в градовете са задължени да имат мълниезащита.
„Колкото по-висока е една сграда, толкова по-висока зона за защита трябва да има. По този начин можем да кажем, че и близкостоящите сгради са защитени“, обясни проф. Колев. Той уточни, че има различни видове предпазване, които се изпълняват с т. нар. мълниеприемници. Единият начин е заземяване с активни мълниеприемници, които са с изпреварващо действие. Те имат способността да привличат мълниите и да паднат върху тях, а не встрани, където може да бъдат поразени хора или други обекти. Другият начин е използването на мрежа, изпълнена с арматурно желязо. Тя се полага върху плоски покриви.
Климатологът проф. Георги Рачев пък изтъкна, че България е градобитна държава. Градът пък винаги е свързан с появата на купесто-дъждовни облаци, където са мълниите. Техният максимум е през май, юни и началото на юли.
Все още няма коментари