Борислав Грънчаров до последния си дъх: Тялото ми остарява и се предава, но душата – не!  

Още един от най-обичаните български гласове ни напусна през изминалата седмица. Завинаги от този свят си отиде Борислав Грънчаров – естрадният изпълнител, който през последните няколко години от живота си водеше тежка и неуморна битка с рак на пикочния мехур и простатата.

„Животът е борба за оцеляване. Надявам се лошото да е отминало, в последните 2-3 години имахме сериозни здравословни трудности, не искам да си ги спомням. Знам обаче, че ще ги преодолеем. За мен човек е напълно щастлив, когато има добро, силно, здраво семейство, което да го подкрепя и в радост, и в болест. След лошото обаче винаги следва хубаво – надеждата е най-важното нещо, надеждата и положителната мисъл!”. Това е житейската философия, която Грънчаров споделя в едно от последните си интервюта пред медиите.

Семейството и всички приятели на певеца най-добре знаят колко силен дух има. Волята и вярата са двата основни стълба, които дават енергия на музиканта да се бори с тежкото заболяване и непоносимите болки.

Най-близкият човек до последния му дъх остава дъщеря му Мария, която преди години също доказа, че е наследила музикалния талант на баща си и проби в шоубизнеса като успешна певица.
„Никога не съм се отказвал. През главата ми никога не е миналата такава мисъл – преди да се оперирам, година и нещо карах на обезболяващи. Никой не разбра колко много ме боли, само семейството ми знаеше. Тялото ми остаря, но душата ми не е – така поне се чувствам.

Когато започнаха болестите ми, прекъснах работата, спрях концертите. Никой не може да избегне ударите на съдбата – аз ги приех, но им се противопоставих”, споделя приживе Борислав Грънчаров.
„Самият аз не знам колко време ми остава, но това в никакъв случай не ме притеснява. Аз си спя спокойно по 9-10 часа, пуша си цигари, пия си по малко уиски и си казвам: „Каквото Господ реши!”.
Винаги съм казвал, и понякога хората ми се учудват на мнението, че съдбата идва винаги половин час по-рано – преди това, което ще стане…”, казва в последните си дни естрадният изпълнител.
Буквално до последния си дъх Борислав Грънчаров не спира да вярва и да се бори за живота си. А двете години, които го въвличат в изпитанието за всеки покосен от рак човек, не са никак лесни. Освен че изтърпява сложни операции и минава през мъчителна химиотерапия, Грънчаров е принуден да признае публично, че няма достатъчно средства, за да поддържа лечението си.

Отзвук на тежкото му финансово състояние дава по-скоро дъщеря му, защото той по никакъв начин не желае да хленчи и да се оплаква, камо ли да се натрапва в обществото с проблемите си.
Иска хората да го познават и запомнят такъв, какъвто е бил в най-щастливите си години на сцената – с естествен чар и емблематичен глас, достоен да бъде наричан любимец на публиката...
„Имал съм доста проблеми, доста радости, доста мъки, доста щастие. Аз да се оплаквам?! А има толкова млади хора, които имат проблеми, по-сложни и драматични от моите. При тях настина е трагично положението. Моята работа е да давам повече надежда, любов на хората, на близките около мен. Първо, да не се притесняват. И второ, и те да имат едно наум, че всички неща се оправят, стига човек да има здрава психика и да мисли позитивно”, казва Борислав Грънчаров.

Според легендарния певец в последно време няма млади негови колеги, които да се отличават с таланта си. „Няма някой, за когото мога да кажа, че ще седне на народната трапеза и ще напълни една огромна зала или пък ще може да продаде огромно количество звуконосители”, казва с известна тъга Борислав Грънчаров.

Днес той е в небесния хор на певците заедно с колегите си Боян Иванов и Борис Гуджунов. През 90-те години те създават триото „Бо Бо Бо“, което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст. Шоуто им се радва на голям успех и песните излизат в албум „Момчета с късмет“. През 2007 г. го преиздават на диск заедно с най-добрите си соло песни през годините и изнасят юбилеен концерт в зала 1 на НДК.

„Момчета с късмет” – това са тримата незабравими изпълнители, които всеки почитател на българската музика ще помни завинаги – поклон пред паметта им!