80-годишнина на 5 юни ще отбележи синът на БКП величието Георги Димитров. Бойко Димитров обаче е налегнат от болести и е на легло от месеци насам, затова юбилеят няма да бъде ознаменуван с фанфари, казват близки до семейството.
Бойко (с червената блуза) с деца и внуци
Съседи на наследника на комунистическия вожд споделят, че от дълго време той не е излизал от дома си, защото изпитвал сериозни затруднения в придвижването и прекарвал по-голямата част от дните си лежейки. Бойко страдал и от високо кръвно, а последните 8 години се превърнали в безкраен кошмар за него и непрекъснати срещи с всякакви лекари и специалисти заради фатално скъсано сухожилие. След инцидента така и не можал да се възстанови, а да проходи отново не му помогнали дори и патериците.
Бойко е известен не само като „син на баща си“, но и като утвърден дипломат и политик. В годините назад той е бил посланик на България в Хавана, член на ЦК на БКП, член на Висшия съвет на БСП, а пикът в кариерата му е постът на министър на външните работи в правителствата на Георги Атанасов и Андрей Луканов. След това се оттегля от политиката и спазва дългогодишно медийно мълчание. Личният му живот обаче е колоритен. Синът на Георги Димитров има два брака и общо четири деца – трима синове и една дъщеря. Те пък го даряват с 5 внучета, вече има и правнуци. Част от наследниците на легендарната фамилия живеят отвъд пределите на страната, но не пропускат повод да се приберат в родината. За Бойко основно се грижи синът му Георги, кръстен на червения вожд, който в момента работи към телевизията на БСП. Брат му Димитър пък е производител на вино.
Бойко Димитров всъщност не е биологичен син на Георги Димитров, а негово осиновено дете. Истинските му родители са Коста Златарев и Мара Денчева – комунистически дейци, убити през 40-те години на миналия век. В книгата си „Хроники на моя живот“ Бойко Димитров пише: „Запазил съм кръщелното свидетелство, издадено ми в Плевен на 8 ноември 1945 г., с родители Коста Златарев и Мара Денчева. Впоследствие, за да се запази тайната на осиновяването, са ми извадили и съветско свидетелство за раждане, издадено на 14 октомври 1946 г., според което съм роден в Москва с родители Георги Михайлович Димитров и Роза Юльевна Димитрова. Така съм се сдобил с две свидетелства за раждане, обаче всички издадени ми след това документи за самоличност са в съответствие със съветското свидетелство“. Бойко заживява с осиновителите си през юни 1946 г. Той не е единственото им осиновено дете. Георги Димитров и съпругата му се грижат и за китайското момиченце Фаня. Тя обаче се самоубива през 1985 г.