Ние строихме за родината!  

През далечната 1946 г. станах студент по славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Столицата ни посрещна недружелюбно - неподредена и тъжна, все още се виждаха полуразрушени и опушени от бомбардировките сгради, навяващи страх и несигурност.
 
Кризата и немотията след войната не бяха отминали, имаше купонната система, на пазара липсваха дрехи и обувки, не достигаше топливото, оскъдни бяха хранителните продукти, трудно се намираха квартири... В края на учебната година, преди да започне юнската изпитна сесия, се понесе лозунгът: "Всички на бригада, да строим за родината!" С радост се записахме в студентската бригада, за да участваме в строежа на новата жп линия Перник-Волуяк.
 
С нетърпение очаквахме заминаването. В последните дни на юли 1947 г., с оскъден багаж - чифт бельо, кърпа за лице, калъп домашен сапун и една шарена черга, се отправих към сборния пункт. Няколкостотин студенти от Историко-филологическия факултет се натоварихме на конските вагони и с песни потеглихме за Перник, където беше сформиран Първи строителен батальон "Христо Ботев". Бях в четата на момчетата от нашата специалност, която щеше да работи на обект "Радуй". С вълнение облякохме сините дочени бригадирски дрехи, нахлузихме гумените цървули и след инструктажа започнахме работа.
 
А тя беше тежка и опасна - пробивахме в твърдата скала тунел, там беше прашно, влажно и мрачно. Опитни техници и специалисти ни показваха как да работим безопасно на строежа. Дошлите преди нас бригадири вече имаха опит, те дълбаеха с компресори скалната маса, а ние я извозвахме с вагонетки навън. Сред тях най-упорит и известен беше Христо Максимов.

На 1 август усилията ни се увенчаха с успех - тунел номер 3 беше пробит. Радостта ни беше безкрайна. Като днес си спомням как при нас дойде легендарният Трайчо Костов.
 

Трудни и неспокойни студентски дни и нощи живяхме тогава. Ала
бяхме млади и силни, изпълнени с вяра и оптимизъм, че "утре ще бъде животът по-хубав, животът - по-мъдър".

 
Скъпи, незабравими остават тези спомени, скрепени и с дружбата ни с колегите Коста Спасов, Георги Пенков, Лазар Тонов, Евгени, Ванчо... Отлетяха дните, изпълнени с много труд и радост... Към края на следващата година нашата нова линия беше готова. Отново затупкаха сърцата ни, когато се стекохме на софийската гара и тържествено изпратихме първия влак за Волуяк-Перник...

Тодор Борисов, Свищов