Спомени от соца: Да живее чушкопекът!    

Често се хвалим с българските корени на Джон Атанасов, изобретателят на компютъра. Не знаем  кой е бащата на прословутия български чушкопек, но и с този гениален уред  трябва да се гордеем, въпреки че за разлика от компютъра това нашенско българско изобретение не се използва в други страни. С малки изключения, разбира се. Тази есен, в разгара на чушкопеченето, четох във вестника, че влюбен в българската кухня и особено в  чушките чужденец си е купил уреда за бързо чушкопечене и с голям ищах  си го е отнесъл в родината.
Спомням си как преди има няма четири десетилетия, когато в соцобществото излезе модата на чушкопека,  обиколих доста магазини, за да го намери и купя. Жена ми беше обещала, че няма да оставя трапезата без печени чушки, приготвени по най-различни начини. Не устоях на изкушението, защото много си падам  по този вкусен и полезен зеленчук, който за минута-две се изпича в електрическия чушкопек. Не само аз си подам по чушките. Преди време  британски вестник писа в репортаж от България, че българите са нация, която най-много яде „пепърс“ , т.е. чушки. Чушки всякакви – червена капия, зелена капия, севрия, камби, чорбаджийски нормални и чорбаджийски люти, зелени люти шипки, люти светлозелени  рибки и може би още някой друг сорт…

Чушкопекът не е патентован уред, не се знае  неговият автор. Той е чисто българско изобретение от годините, когато хиляди  българки и българи напускаха селата и се стичаха  да живеят по градски  в панелните блокове в жилищните комплекси на големите градове. Но навиците са си навици. Когато няма двор за печене на чушки на тенекия, както на село, какво по-подходящо място за печене на чушки от балконите на панелките!

Социолозите могат да изследват ролята на чушкопека и връзката му с нашия живот и народопсихология, защото този уникален уред е явление в нашия бит. Поети сатирици пък могат да го възпеят в рима.

 Уникалният  чушкопек бе най-популярен в епохата на соца, но той и до днес не е загубил значението си в условията на прехода към демокрация и пазарна икономика.  На пазара вече има всичко и то целогодишно, но на мнозинството българи това „всичко“ не е баш по кесията. И затова вместо да плащат по 3-4 лв. за килограм чушки през зимата, хората с чушкопек могат да си приготвят запаси от печени чушки в буркани или във фризера през лятото и есента, когато този  незаменим за нашата кухня  зеленчук струва по левче килото.

Продължаващата употребата на чушкопека показва реализма на българите и умението ни да оцеляваме с вродения ни практицизъм и находчивост. Така че славният ЧУШКОПЕК явно ще ни върши работа и в „светлото бъдеще“ на капитализма.