Спомени от соца: Бръснарят на Добри Джуров разкрасявал банишорци

На път е да навърши 93 години, а  цели 75 от тях бай Васо е отмервал с щракането на бръснарската ножица. Познатият на цял Банишор берберин никога не се е оплаквал от липса на клиенти. Вечно прав, край бръснарския стол, той започва работа рано сутрин и приключва, след като притъмнее. Стриктно спазвал обаче почивката от 1 до 3 следобед - на късна възраст е необходима и отмора. А иначе той е потомствен бръснар - научил е занаята при баща си, който отваря дюкяна си през 1920 г. точно срещу Централна гара, където е спирката на автобус 213. Две години по-късно се пръква Васо.

Той е най-големият от четирите деца в семейството и естествено наследява занаята на баща си. Междувременно учи гимназия, изслужва казарма, а в състава на Първи пехотен полк удържа позициите при Гюешево през Отечествената война. По едно време замалко да запраши за Италия, като зет на представителя на "Вагон Ли" у нас, но нашенското сърце не му дава да се раздели с България. Взема си шопкиня от Саранци, но съдбата го дарява само с едно дете - дъщеря, от която има две внучки. Затова и се тюхка, че няма кой да му продължи занаята, но пък си вика - сега в бръснарските салони жените са мнозинство, защо пък някоя от внучките да не се излъже и да хване ножицата. 

Ходих и аз при него, докато работеше. Докато чакам реда си ставам свидетел на традиционния ритуал по изпращането на поредния клиент - бай Васо старателно изчетква подстригания пенсионер, подарява му донесения от мен брой на "Над 55" и казва: "И това не е всичко!", след което бърка в гардеробчето и
 
вади кутия шоколадови бисквити, с които на изпроводяк черпи  клиента си
 
Преди да ми завърже кърпата, на мен пък налива бяло вино, омешано с дъхав пелин и започва едночасовата борба с оредялата ми коса.

Бай Васо не е от мълчаливите и докато трае операция подстригване разбирам, че през стола, на който седя, е преминал почти целият генералитет на армията и, разбира се, дългогодишният военен министър армейски генерал Добри Джуров. Цели 23 години топбръснарят е стригал военните вратове - първо в МНО, а след това в сградата на "Сливница" и "Раковски", където се помещаваше т. нар. КСВ - Командване на сухопътните войски. Успял в малката бръснарничка в Банишора да прибере и столът, на който разкрасявал висшите военни чинове. "Генералите не бяха много мераклии да дават бакшиши, те си имаха абонамент и се подстригваха срещу талончета. Само командващият авиацията генерал Симеон Симеонов беше ларж и винаги даваше и левчета. Той беше буйна глава, много добър летец и си отиде млад", припомня си бай Васо.

Стопанинът на ателието спира за миг работа и посочва гордо към закаченото в рамка на стената "Майсторско свидетелство", издадено от Министерството на благоустройството през 1946 г.: "Тогава се явих пред високопоставена комисия, издържах изпита и станах правоспособен майстор в занаята. Много сериозна и отговорна работа беше, макар че цели 8 години бях чиракувал при баща си".

Времето не е оставило съществени следи върху бай Васо –
 
има изправена стойка, само леко недочува и носи очила 3,5 диоптра за късогледство, но твърди, че може и без тях
 
Макар че толкова години е стоял прав до стола, той гордо вдига крачола и показва, че въобще не е засегнат от професионалната болест на бръснарите - разширените вени. Всяка сутрин ставал рано и тръгвал от "Люлин 2" (в блока, построен на мястото на фамилната им къща в Банишора, е останала дъщерята със семейството си), за да отвори навреме дюкяна и посрещне подранилите клиенти. Не беше и скъпчия - на пенсионерите вземаше най-много по 2 лева, а онези, които искат по-сложни прически, трябва да се бръкнат за 3 лева.

От военните му клиенти бяха останали само няколко, като най-редовен беше о. з. генерал Цоцо Цоцов, който идваше чак от кв. "Мотописта". Именно по него проводил поканата да го посети и Добри Джуров. Това станало през 2002 г. Тогава бай Васо турил вестник на прозореца и направили тайна софра през обедната почивка. Припомнили си старото време, походите, на които ходел и бръснарят, пийнали и им станало по-ведро. Това била последната среща в Джуров - на следващата година той се помина.