Спомени от соца: Студентските бригади - рай за любовта

Моето поколение порасна с рокендрола. Купоните, които в близкото минало се наричаха забави, бяха повече с танци и по-малко с алкохол, а за наркотиците само от обща култура знаехме, че ги има и в „упадъчния“ Запад  и че вредната им употреба нараства.

Най-големите купони обаче бяха студентските бригади, когато под ръководството на Комсомола се понасяхме към селата, за да помагаме на селяните да съберат богатата  реколта по полята на  текезесетата и дезесетата, т.е. кооперативните и държавните стопанства. Плодовете, зеленчуците, царевицата и другите селскостопански продукти бяха не генномодифицирани, а естествени, вкусни и полезни за здравето. Те заливаха българските пазари, а и пълнеха магазините на много други страни. Работехме през деня на полето, а вечер се забавлявахме здраво и се радвахме на удоволствията, които човек може да вземе от живота, докато е млад. И досега помня всяка бригада по време на следването ми в СУ „Климент Охридски“, тогава СДУ „Климент Охридски“. Години наред след това на студентския празник 8 декември се събирахме с колеги или поне се чувахме по телефона, та да се информираме кой как е и да проверим дали още сме живи.

Тази година успях да се чуя само с Иван, с когото бяхме заедно  на бригада в кюстендилското село Ябълково, което не случайно си носи името. Няколко сорта прекрасни ябълки толкова обилно бяха родили, че местните хора от ДЗС-то не можеха сами да ги приберат. В онези години Кюстендил се славеше като ябълковата градина на Европа. Преди да бъда приет в Алма матер, бях работил селскостопанска работа. Разбирах от коне и каруци, та за това за десетина дена станах помощник-каруцар и извозвах набраните от колегите и колежките сочни и аромотни плодове.  Не беше лесно, защото по няколко тона ябълки в касети ми минаваха през ръцете, но работата ми беше „престижна“. Колегите, особено колежките, ме гледаха с уважение. На церемонията по закриването на бригадата бях награден с найлонова студентска чанта, с която изкарах до края на следването. Тогова практичните  раници и ранички още не бяха на мода. Наградата ми връчи лично началникът на бригадирския щаб, колегата Лазар Причкапов, който след дипломирането си стана комсомолски и партиен работник и бързо се издигна до първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Благоевград.

И досега обаче си спомняме с някои от състудентите, с които останах близък през годините, не само за трудовите „подвизи“, а и за приключенията и емоциите на бригадирските дни, които бяха благодатно време за опознаване, сближаване и любов. Флиртовете на полето стигаха кулминацията си през почивните дни. За мнозина от нас бригадирската любов се оказа и вход към „основната клетка на обществото“, както наричаха семейството служителите на общините, извършващи ритуала на бракосъчетанието.

Та като си говорехме с Иван за бригадирската любов, той ми разказа следната своя забавна история. В почивния неделен ден със симпатията му от бригадата излезли на разходка в ябълковите градини. Тук-таме  имало неголеми купи от окосена трева между дърветата. Изгарящата от любов двойка се покатерила на една от купите и там си направили  гнездо, ухаещо на билки. Но в разгара на ласките се чул гърмеж. Надигнали се стреснатите влюбени и какво  да видят - на 50 метра от тях местен ловец стрелял по гарги. Сигурно е искал да събере крака от тези вредни за посевите птици, които да предаде на Ловно- рибарския съюз, за да му заверят разрешителното за ловуване през следващия сезон. Стрелецът не подозирал, че в близката купа сено има любовници, които ще подплаши с гърмежите. Студентските бригади наистина бяха рай за любовта…