Спомени от соца: Партийната секретарка ни юркаше на Ленински съботник

Както всички българи, така и колективът на редакцията, в която работех, всяка година през април ходеше на т.нар. Ленински съботник. Т.е. доброволен физически труд в един от почивните дни на месеца по повод рождения ден на Владимир Илич. Естествено, наближи ли събитието, първата мисъл на всеки беше да се скатае. Само че напразно, защото партийната секретарка минаваше с един списък по стаите и персонално отмяташе имената на уведомените за сборния пункт. Ако ти стиска, не отивай на съботника.

Задачата, която трябваше да се изпълни, се спускаше отгоре – от Градския комитет на БКП. И така: в един хубав слънчев априлски ден ще копаем канавка за важен водопровод в парка „Заимов”. В уречения час колегите се събраха, кой с вехто яке, кой с проскубана шапка, трети с мърляви избелели джинси. Връчиха ни по една мотика и лопата и... хайде.

Главният редактор и редовните близачи около него (винаги се намира група подмазвачи!) веднага се съблякоха по потници и почнаха да симулират комсомолски плам. Жените, и те не останаха по-назад, взеха да се мотаят като мухи без глави на обекта по доста предизвикателни бюстиета. Аз обаче съм „важна” персона – профпредседател. Нося в чантата си всичките синдикални пари от членския внос.

За да купим нещо за хапване на екипа, нали трябва да се подкрепят хората на физическия труд. Защото ни предупредиха – норми ще гоним! Какви норми, какви 5 лева! С един колега, вместо банички, за всичките пари (около 120 лева) купихме 3 каси с бира. Домъкнахме ги криво-ляво с една раздрънкана количка на бакалията до „обекта”. А то едно слънце, жега. Всеки граби от леденото „Софийско пиво”. Няма синдикалната организация да се излага, я!

Работниците трябва не само да се трудят, но и да отдъхват. Сред вицове и закачки времето взело та запладнило. Ето че отдолу идват и отговорните другари, които отчитат съботника. Носят хората едни ролетки, мерят нещо, смятат в тефтерите, мъдруват. И викат главния да му докладват за ефекта от бригадата. Другарю - съвсем уважително казват техническите спецове, - вашата сплотена група е изкопала малко по-малко от дневната норма на... един работник.

Т.е. заедно сте изработили 13 лева, защото неговата надница е 15 лева. Боже, да няма някаква грешка, се пулим всички. Та нали сме 30 души! А и пръснахме за бира 120 лв. .... Грешка, за жалост, обаче нямаше. Важното е, че с чест отметнахме мероприятието Ленински съботник за годината.
 
Мария Попова, София