Петко Сираков тушира три пъти турчин

Цели три пъти се налагало славният ни борец Петко Сираков (вече покойник) да тушира противника си на финала на световното първенство през 1957 в Истанбул. Срещу турчина Атлъ Сираков печели първата планетарна титла по свободна борба за България.
В Турция и до ден-днешен и стените, и реферите помагат на местните спортисти, независимо в кой спорт. С това води епична битка и великият ни пехливанин. Свидетелите на сблъсъка тогава го оприличават с битката на Давид с Голиат. В спомените си Петко Сираков разказва за този момент. 

Стълкновението с Атлъ беше като всички останали. Бях готов да победя и го победих. Близо два месеца преди световния шампионат с Никола Станчев се затворихме в една почивна станция в Хисаря. И тренирах - не знаех ден и нощ. Защото имах висока и единствена цел - златния медал! Но срещата се състоя пред зрители, които чакаха своя сънародник да стане шампион. Не можеха дори да допуснат друг изход. А и спортната Темида бе, най-меко казано, благосклонна към борците на домакините. Затова просто се наложи да туширам Атлъ три пъти. По един туш за него, за публиката и за съдиите. Едва тогава ме признаха за победител”.

Всички любители на този мъжки спорт мислят, че преборването с Атлъ е била най-трудната среща на Петко, но той сам опровергава това. „Чудно ми е, че всички приемат като най-тежка срещата ми с Атлъ тогава. Но най-тежко ми е било срещу поляка Касперчак на една приятелска среща в зала “Сливница” в София. Сигурно е било някъде към шестата минута. Водех, когато изведнъж се пресякох - като повдигна ръката си, сякаш тонове вдигам. Ако резултатът не беше 6:0, сигурно щях да се предам. Но знаех, че след мен бай Кольо Маринов ще спечели и единствен аз, капитанът, щях да съм загубил. Душата си в зъбите събрах и въпреки че повече не можах да взема нито една точка, не позволих това и на поляка”, разказваше бащата на голмайстора на „Левски” Наско Сираков.

Коронните хватки на бай Петко бяха носенето през мост и суплесът. „Изпитах силата на носенето през мост от един чехословак, който в приятелска среща през 1951 г. ми взе шест точки, без да мога нито да се защитя, нито сам да го пренеса. Три години след това учих тази хватка. На нея се дължи преобладаващият процент от победите ми”, пише Сираков.

Роденият през 1929 година във Вълчидол, Варненско, борец дълги години е капитан на националните отбори по свободна и класическа борба. Освен световна титла той има в актива си две вицешампионски отличия на планетата и сребро от олимпиадата в Мелбърн през 1956 година.

„Класиката си остана моята голяма любов - усмихваше се той, - макар че станах световен шампион по свободна борба. А дълги години бях капитан едновременно на националните отбори и в двата стила”.