То е построено през 30-те години на миналия век при входа на Борисовата градина в София, но аз го помня от края на 40-те, когато баща ми ме водеше на него за разходка с лодка. След 4-5 г. ние, момчетията, започнахме да ходим сами до езерото. Таксата за едночасово ползване на лодката беше 4 лв. (днешни 40 ст.), но можеше да се наеме и за 30 минути. На плавателния съд се допускаше да се качват до 6 човека, но от нас никой не се задоволяваше само да се вози, а всеки искаше да кара, дори и с едно весло. Затова обикновено се кооперирахме по двойки. Като ни изпращаше от дървения кей, бате Хари – несменяемият разпоредител на атракциона, задължително ни инструктираше, че е забранено блъскането с лодките и плискането на вода с веслата. Това влизаше през едното ни ухо и веднага излизаше от другото. Още като преминехме под мостчето, което свързва брега с островчето, на което се намираше ресторант-градината, веднага пристъпвахме към „бойни действия”. През летните месеци се събличахме по бански и скачахме от лодките в езерото.
Като поотраснахме, водехме на разходка момичетата, които харесвахме – искахме непременно да ги впечатлим с умението си да управляваме лодката. Коронният номер беше да я засилим към брега и на сантиметри от него да направим маневра за избягване на удара. Ако случайно ни бяха останали няколко лева, след това водехме момичетата в ресторант-градината на кебапчета с бира. Но дори и да имахме пари, често това се оказваше невъзможно, защото всички маси бяха заети.
Познаваха ни също така леля Марта – главната готвачка, и чичо Кольо – на мокрия бюфет, от които директно си купувахме кебапчетата и бирата. А когато оркестърът засвиреше поредното танго, блус, румба и по-рядко валс – въртяхме момичетата на дансинга. След това - изпращане, понякога кратка целувка и обещания за нова среща.
Животът на езерото Ариана не спираше и през зимата. През повечето години тя беше студена, водата замръзваше и езерото се превръщаше в ледена площадка. Тогава се пързаляхме с кънки. Няколко пъти през 50-те години там се провеждаха републиканските първенства по прохождащия тогава у нас спорт хокей на лед.
Имало едно време
Когато на езерото „Ариана” се играеше хокей
Спомени от соца
0 коментара
Все още няма коментари