Вярно, бяхме член на омразния на някой сегашни политици Варшавски договор, но имахме сигурна защита на милата ни родина. На границата нашите воини не даваха и пиле да прехвръкне в родните ни предели, та камо ли някакъв враг. Пехотинците тренираха денонощно и нямаше учение, на което да не показваха своята бойна мощ, разположена край южните граници на отечеството. Сега отбранителните бастиони – казармите, са превърнати в руини. Танкисти, артилеристи, свързочници, сапьори - всички те събрани в железен юмрук гарантираха спокойствието на трудовия ни народ. А ракетчиците ни бяха най-добрите в Европа.
В небето десетки ескадрили пазеха въздушните граници, а не както сега само няколко остарели самолета едва се вдигат от пистите.
И флот имахме – с крайцери, ескадрени миноносци, ракетни катери и дори подводници. Сега се пъчим с една фрегата, купена на старо.
С всичко, с което се гордеехме, е вече минало. Сега в навечерието на Деня на храбростта да си пожелаем здравият разум да надделее и отново да имаме нашия боеспособен страж на границите, небето и морските ни простори.
Дано, ама надали!?
