В поредицата фотоспомени от соца дойде ред и на младото поколение на България. На него Партията майка обаче гледаше като на свой резерв. Тези, които един ден (!) ще построят и ще живеят в светлото бъдеще – комунизма.
И на всички поздрави от маститите партийни ръководители трябваше еднозначно да отговарят с „Винаги готови!” Какви ли не експерименти с правеха с дечурлигата, юношите и младежите в нашата социалистическа родина. В „стройни чети и дружини” септемврийчетата (впоследствие наречени пионери) трябваше да участват, колкото могат и те, в строителството на социализЪма, както го наричаше първият партиен и държавен ръководител бай Тошо. Тържествени сборове под звуците на фанфари, походи по пътеките на героите, участия в помпозни мероприятия под патронажа на татовата щерка Людмила чертаеха пътя на младото поколение на родината. То не беше „Знаме на мира”, операция „Българска слава”, „Героят е винаги в строя” и пр. полети на фантазиите на нафукани комсомолски активисти.
В този небивал експеримент бяха включени и най-малките – учениците от първи до трети клас – т. наречените чавдарчета. Не само на войводата Чавдар, а и на отряда, около който се е мотал правешкият хитрец. В тази организация те трябваше да се готвят за следващото по-високо партийно стъпало – Димитровският Комсомол.
Явно не са били много здрави основите на тази пропаганда и агитация, защото на 10 ноември стройната наглед комунистическа система рухна с един замах. И най-обидното за нейните теоретици и създатели – точно надеждата и бъдещето на партията измени най-бързо на идеите й. Сега най-ярките представители на олигархията и видни строители на капитализма са някогашните ръководни кадри на комсомола и галените деца на първите партийни босове.
Както народът е казал: Храни куче да те лае...
