Стадион „Васил Левски" беше заобиколен от тълпи. Такова чудо не се бе случвало дълго време.
Имаше футболен мач. Играеха жени! Първият международен мач между български отбор и някакъв прочут чуждестранен тим.
Мнозинство от зрители, познавачи на футбола, бяха дошли с немного доброто чувство да позяпат — да се посмеят на женския футбол. Така беше в началото — смях, подигравки, закачки. Но само след десетина минути се чуха първите аплодисменти. През почивката младежи се загърнаха с набързо написани огромни лозунги: „Браво, жени! Браво, футболистки!" „Мъже, вижте как се играе футбол!"
Защото на терена наистина се играеше футбол — грамотен, културен, интересен, техничен, кавалерски... Хайде, поувлякохме се. Защо пък кавалерски? Играеше се женски футбол — всеотдаен, честен, без превземки и симулации. Имаше и твърди сблъсъци, но болката се превъзмогваше, подаваше се ръка на контузената, помагаше й се да стане. Имаше технични спирания, силни шутове от воле, точни и красиви пасове, импровизации и заучени комбинации, блестящи прояви на вратарките, финтове, спринтове, голове... От много години бях виждал хората все да си тръгват още преди да е свършил мачът, а сега останаха, за да аплодират дълго след срещата футболистките от двата тима. Та ето какъв е женският футбол — всичко красиво от тази игра, която мъжете са позабравили... И без „номерата", които те използуват, за да компенсират неумението си.
Това жените го показват на всичките си мачове. Демонстрираха го и на първия у нас турнир в зала — варненци дълго ще коментират с удоволствие играта им.
Но нека за футболното умение на жените разкажат и снимките.
Списание "Наша Родина", издание на ЦК на БКП, юни 1985 г.
Все още няма коментари