Колекция "Български поети": Александър Геров

Представям ви българските поети от нашата класика с избрани от мен техни стихотворения.
Публикуваме този път сатирични стихотворения на Александър Геров, роден на 15 май 1919 г. в София. Умира на 22 декември 1997 г., на 78-годишна възраст.

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
 

Колекция “Български поети” № 257
Александър Геров


Смисъл
Винаги е имало да казват:
— Във живота няма, няма смисъл!
Ето Иванов умря от язва.
Бирникът имота му описал.
 
Но това са глупости! От вчера
ти си влюбен във едно момиче.
Смисълът е как да го спечелиш
и другарка как да я наричаш.
 
Ако не успееш в тези чувства,
смисълът ще почне да изтича,
но това не значи, че е пусто
чувството свободно да обичаш.
 
Има много смисъл във живота:
труд, борба, любов, жена, семейство.
Ако си владика, то да кажеш
„няма смисъл“ — туй е вече лесно.
1937
 
 
БИТ
Лапай, холан, чорбаджийо,
пий от старото винце!
Срещу теб седи Мария
като писано яйце.
 
Има тънка бяла гушка,
пазвата є — мек дюшек.
След вечеря ще я схрускаш
като пловдивски геврек.
 
Наредил си си живота.
Храниш хубаво шкембе.
Днес жена ти е у попа,
неговата пък — при теб.
1938
 
ЕКСТАЗ
Четях аз нашта всекидневна преса,
от хубавите новини пленен.
Но изведнъж изтръпнах и ме втресе —
прочетох думата „човекоден“.
 
Ах, думата е утвърдена вече
и затова извиках във екстаз:
— Привет човекоден, човековечер,
привет и теб, човекочетвъртчас!
 
 
ПРИЯТЕЛИ
Ний вървим из града тържествено,
поздравяваме всеки миг.
Ти блестиш с униформени жестове.
Аз — със своя остър език.
 
И сме тъй симпатични и ласкави,
щом говорим за някой филм.
Но под нашта културна маска
нито аз, нито ти си ми мил.
 
А пък спорим ли разтревожени
за Испания, за Китай и за тук,
бели искри изхвърчат от ножа ти,
разиграва се моят юмрук.
 
Но животът ни учи да се лъжем
и насила сега се търпим.
Аз съм весел, а ти си тъжен,
но един до друг двама вървим.
 
 
СПЕЦИАЛИСТИ
Специалисти устройват различни процеси.
Те законите знаят и не влизат във спор:
—Този тук ще разстреляме! Този там ще обесим!
Ще дадеме на този доживотен затвор.
 
И пригласят им всякакви там вестникари.
Балерини изящни им играят балет.
По площадите вечер рекламират лотарии.
А във цирка играят на лост и трапец.
 
Във кина и салони непреклонни оратори
с аргументи цял куп дълги речи държат:
че тъй трябва, че който много знае, ще пати,
че вървим по единствено правилен път.
 
Стига вече! Не трябват ни вашите речи!
Без процеси — направо стреляйте в нас!
Нека туй не ви стряска —ний сме свикнали
                                                                         вече
да се борим и мрем всеки час.
 
ГРЕШКИ
От службата ми го обследваха
какъв е бил като дете.
Държавна сигурност от нея
бързо и смело го пое.
 
След туй, понеже стана нужда
въпросът да се изясни,
от „Българо-съветска дружба“
проучваха го пет-шест дни.
 
Отечественият фронт с право
участие в акцията взе.
И профсъюзът доста здраво
го би, но той не се съвзе.
 
След туй пое го „Заем-наем“,
после „Читкооп“, след това ДОСО,
дорде „Нерудни изкопаеми“
най-после уреди въпроса.
 
Той хвана мозъчна екзема,
загуби образ той човешки,
ала това не бе система,
а няколко отделни грешки
 
 
ОРДЕНИ
И всички храчката следят.
Те виждали са неведнъж
историята вечно съща:
че щом се лепне връз ликът
на някой тлъст държавен мъж
тя в златен орден се превръща.
Димчо Дебелянов
 
От всички стихове познати,
които четох отзарана,
най-много ме нервира, брате,
стихът на Димчо Дебелянов.
 
Макар живял във друго време,
на безобразия, обиди,
могъл би, дявол да го вземе,
и нашто време да предвиди!
 
Днес получават хора знатни
ордени нови в новия свят:
бронзови, сребърни и златни
с различна форма, степен, цвят.
 
Аз бях два месеца в затвора.
Копнее мойта млада гръд
и нея някога отгоре
със орден да я украсят.
 
Със Димчо Дебелянов споря
въпросът да се изясни:
аз не затуй лежах в затвора,
той ордените да петни!