Житейската и творческата мъдрост на Теофана ни водят към най-мистичните тайни в живота. Едни от тях са за духовните кръговрати и за паметта на душата, в която е целостта от минало, настояще и бъдеще. Тя е убедена, че бъдещето е най-сигурно, когато се прояви като затвърдено и приложено добро в миналото и настоящето. Неслучайно се казва и Теофана (от гръцки “бог” и “явява”). Затова приема историята като теофания, като Богоявление, Богоявяване. Тоест всяко историческо събитие, макар и да има свой генезис, се разкрива като конкретен израз на една и съща и единствена Божия воля. А периодичното повтаряне, прераждане на историята и времето слива минало, настояще и бъдеще и дава надежда за вечност.
В рамките на програмата за Дните на Кърджали във фоайето на кърджалийския театър беше представена нейната нова книга “Кърджали 1912-2015. Столетието”.
- Теофана, новата ти книга за Кърджали е вече факт, с нея надграждаш първата си ”Алтернативна хроника”, сякаш за да покажеш, че винаги има какво да се прибави...
- Това се отнася до всичко в нашия живот, до всяка една история. Още в нейните най-древни образци се долавя вечното движение и обновление на света, но стъпило върху основите на предшестващото го. А с това, че в нея акцентирам върху образованието и културата, показвам, че животът не е откъснат от основополагащите го ценности.
- С цената на много труд ти ни подсещаш, че е много важно да осъзнаем важността на паметта за първостроителите, положили основите на образованието, на културата в миналото столетие...
- Наистина се захванах с тази огромна задача, която трябва да се развива непрекъснато напред във времето, защото е немислимо да се забравя миналото, както и да се руши, да се пренебрегва постигнатото в него. Затова се заех да съживя поизбелялата и изтъняла памет за онова време. Още повече че аз съм участвала активно в него и написаното от мен вече не е само хроника или мемоари, а една история, дълбоко преживяна и осмислена, нещо като обстоятелствена емоция.
- С какво останаха така пленителни тези родопски първопроходци в културата и образованието?
- Не с големите си познания, каквито ние имаме днес, а със своите високи и чисти пориви, със своята честност, отдаденост. Те ни предадоха своя най-важен урок по морал и етика - да обичаме хората, да се грижим за тях, да работим с чест и достойнство. Като млада и аз пишех само за себе си. Но после с опита и откриването на взаимно допълващите се светове започваш да търсиш връзките, мостовете между тях.
- Потвърждение на този модел е и новата ти книга за Кърджали. Кои два свята свърза тя?
- Света на фактите, на хрониката, с този, който прозира зад строгия документ, със сянката на духовността, тази, която движи поривите, импулсите на хората.
- Точно в Дните на Кърджали ти и твоята книга принасяте своята дан към неговата история, а така и към неговото бъдеще. Нали това е и девизът на Кърджали: ”Почитай миналото, гради бъдещето!”. Така ли се гради паметта за отминалото - с почит и признание?
- Да, но и със съзнателно, отговорно напластяване, а не просто любителски, с придържане към основния житейски смисъл - да знаеш, да помниш, да можеш да приложиш наученото. И колкото повече разширяваш границите на познанието, толкова по-дълго ще останеш в този свят, за да имаш време да го реализираш. Не друг, а учените доказаха това с опитите си върху човешкия мозък.
- В моменти като днешните, на много изпитания и препятствия, човешкият дух ли е този, който им устоява и ги прави поносими?
- Да, духът е решаващият, също и добротата, прошката, правилната човешка мисъл, които са също част от него. Тези правилни духовни настройки изчистват всичките ти клетки от ръждата, от отровата на злобата, огорчението, страха, тъгата... Учат те да не се озлобяваш от случващото се, а да разбираш защо е дошло. Но днес светът се опорочи, върви към гибел, защото даде превес на материалното.
- Днешната т.нар. “модерна” литература изобщо не прави това, дори стига до много далече, до пошлото, вулгарното...
- Да, защото е израз, образ на човешкото общество, което със своето безверие, със своята бездуховност отива към провал. Пък и литературата не е голословие, само вдъхновение от нищото. За нея трябва да имаш разностранни отношения, връзки с хора, исторически събития. Тя се обуславя от обществено-историческите, социалните взаимоотношения.
- А днешните масови миграции и движения на хора от какво се обуславят?
- Нищо не е случайно, а предварително е обусловено и решено на по-висше духовно ниво, но ние не можем да стигнем до неговите дълбочини. Винаги е имало миграции и войни, преселения на народите. От Изтока се е вървяло към Запада и обратно. Но винаги в тях е имало един скрит, вътрешен импулс за среща със светлината на познанието. Имало е много сливания, претопявания на народности. Срещайки различието, си спомняш за билото някога, през което си минал. Тук също има припомняне, изтупване на прахта от миналото. Днешните преселения са малко по-други - или са политически, или икономически, не са за сродявания, а за диференциране, за капсулиране на различията, за разделяне, а не за обновление чрез различието, макар че може да има и по-дълбоки причини.
Все още няма коментари