Жалки хора напуснаха БКП след Десети и започнаха да я хулят

След извършените у нас след Десети ноември 1989 г. демократични промени членуването в Българската комунистическа партия не носеше вече никакви привилегии и облаги. Около 800 хиляди членове на партията само в течение на около две години я напуснаха, но много от тях започнаха да я хулят, за да се докарват пред новите управляващи, че и те са антикомунисти.

Аз съм приет в БКП през 1952 г. с комсомолска препоръка. И след Десети ноември продължих да си членувам в БСП. Дори бях избран за председател на първичната организация на БСП в габровския квартал „Баждар“, която ръководих в продължение на 25 години. След като навърших 95 години, по здравословни причини помолих да ме освободят другарите от председателското място, защото вече трудно се движех. И днес, макар да съм вече на 97 години, продължавам да членувам в БСП. И ще членувам в нея, докато склопя очи.
Искам да разкажа за някои от онези жалки хора, които след Десети ноември напуснаха БКП и започнаха да я хулят. По обясними причини няма да съобщавам имената им. В нашия жилищен блок живееше семейство активни борци. След 10 ноември отидох при жената да ѝ искам пари за членски внос. А тя, хилейки се, ме попита: „Ами има ли още такава партия?“. Но аз не ѝ останах длъжен и ѝ казах: „Когато вземахте със съпруга си пенсии като активни борци и получихте с привилегии два апартамента – имаше такава партия“.

В блока ни живееше и една дама, която на едно от събранията на входа се нахвърли върху мен с обидни думи само за това, че съм партиен секретар в квартал „Баждар“. Аз кротко я попитах, че нали и тя беше член на БКП, дори и платен партиен секретар в едно от държавните земеделски стопанства в нашия окръг. Тя с голямо самодоволство ми каза: „Бях партиен секретар, но вече си хвърлих партийния билет в контейнера за отпадъци“.

В съседния жилищен блок живееха двама членове от организацията на БСП, на която бях председател. Отидох при тях и поисках да си платят членския внос. Единият, който бе получил всичко от БКП – и образование, и престижна и добре платена работа, ми каза, че вече се е отказал да членува в БСП, и ме посъветва: „Хвърляй и ти тези партийни бумаги и върви си гледай твоята работа“. Другият ме посъветва също да се откажа от БСП, защото той вече се бил отказал.

Преди Десети ноември една от служителките в учреждението, в което аз работех и бях партиен секретар, подаде молба да я приемем за член на БКП. Както бе по партийните правила, поисках сведения за нея от родното ѝ място. Оттам ми отговориха, че не дават съгласие да я приемем заради политическото минало на баща ѝ. И аз и отказах да я приемем за член на БКП, което тя изживя много тежко. След Десети аз бях вече пенсионер. Срещаме се с нея на улицата в Габрово и тя ми каза: „Ела да ти благодаря, че тогава отказа да ме приемеш за член на БКП“. И понеже съм завършил класическа гимназия за изучаване на древните езици старогръцки и латински, на нейните думи можах само да възкликна с латинската сентенция „О, tempora!, o, mores!“ (О, времена, о, нрави).
 
Ангел Ангелов, Габрово