Войнишката клетва

Едно време беше гордост да служиш в казармата и ако се наложи – да защитаваш родината си. Там младежите се каляваха и ставаха истински мъже. Често беше тежко, но не се оплаквахме. Това е само спомен за нас, служилите някога. Сега няма казарма, няма армия, всичко е съсипано. Но аз още помня войнишката клетва, помните ли я и вие?
„Аз, гражданинът на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.
Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.

Готов съм винаги по заповед на народното правителство да защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.
Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.”
 
Панайот Петров