Варяхме агнешки курбан за строеж на нова къща

Важен момент в живота на всяко семейство в тревненските села беше построяването на къща. Тя трябваше да се огрява от слънцето от сутрин до вечер. Преди да започне строежът, цялото село правеха миджия. Докарваха камъните за основите, плочите за покрива и дървения материал. Това се вършеше доброволно, без никакво заплащане. Следваше освещаване на строежа. Стопанинът заколваше агне, сваряваше се курбан, печеше се месото и се слагаше трапеза. На нея сядаха майсторите, стопаните, близките и поканеният за освещаването свещеник.

При завършване на покрива се слагаше дървен кръст, окичен с ризи, кърпи, чорапи и др. Стените на къщите се правеха с плетеници от габрови, букови и лескови пръчки. Измазваха ги с кал, силно напоена с вода, която лепнеше по стените. Почти всички къщи бяха еднотипни, с малки прозорци, но достатъчни, за да влиза светлина във всички стаи. Най-напред в къщата се влизаше в малко помещение, наречено судурма. След това се влизаше в кухнята, в която се намираше откритото огнище, което бе свързано с джамала в съседната стая. Огънят от огнището затопляше джамала и стаята, която бе предназначена за младото семейство и децата. Някои къщи имаха още една стая, която използваха за гостна. Стопаните не забравяха да отделят малко място и за одаята. Това беше някогашният килер, малка тъмна стая без прозорци, в която на дървено легло, наречено одър, нареждаха богатството, сътворено от женските ръце. Това бяха черги за постилане, черги за завиване, килими, китеници, покривки, възглавници. Те се увиваха в ленени месали и се поръсваха с нафталин, за да се предпазят от молците. Под стаите бяха мазите и оборът за животни: коне, крави, волове. Встрани от къщата бяха плевнята и харманът. До къщата беше пещта за печене на хляб. Хляб се печеше един път в седмицата и готовите хлябове се увиваха в ленени месали, за да се запазят от втвърдяване. В кухнята се намираха медниците за вода, паралията (масата за хранене) и съдовете за готвене и хранене. Стаята беше изпълнена с дървени съдове – гаванки, захарници, солници, дървени лъжици за готвене, хранене, дори за лекуване. С тях се лекуваше херпес на устата. Дървената лъжица се нагряваше на огъня и се допираше до болното място. Болката изчезваше. Около паралията, седнали на трикраки столчета, се нареждаха сутрин, обяд и вечер членовете на цялата фамилия. Паницата беше обща в средата на масата. Имаше неписано правило. Ако по време на хранене влезе съсед или далечен гост, той трябваше да седне на софрата и да бъде нагостен.

Сега в селата почти няма хора. Обезлюдените улици, празните къщи – някои полусъборени, са загубили своята хубост и топлина. Трудно е да се повярва, че във всяка от тези къщи е имало хора, които са се трудили от сутрин до вечер, че във всяка къща е кипял живот, че във всяка къща се е вдигала глъчка от децата. Всичко това остана в миналото, като завет за бъдещето.
 
Пенчо Пенчев, Трявна