Вандалите при соца: Това е държавно, да не е на баща ми!

Представяме ви любопитен репортаж, публикуван в сп. „София“ през 1986 г.

Години наред приятелите на плуването в столицата се задоволяваха с обществени къпални, застояла вода и санитарни полудни. Докато най-после и на тяхната улица изгря слънце. Европейското първенство по плуване. Мнозина бяха неверниците, които смятаха, че няма да успеем да го проведем. Но след последния съдийски сигнал и награждаванията и те обуха банските. А когато плувните комплекси отвориха широко врати, се появиха и вандалите.

В средата на август хиляди столичани се втурнаха да наваксват по басейните. Зажаднели за чисти води, настървени да плуват в басейни като за хора. За три дни само през комплекс „Република“ се извървяха около пет хиляди души. Радост, радост, но… с това свършва хубавото. И за стопаните, и за истинските плувци. Защото на бял свят „изплуваха“ – вечните унищожители, вандалите. За една седмица от „Република“ изчезнаха „яко дим“ 11 душа. За още два дни се „изпариха“ десетина крана за чешми, няколко тоалетни казанчета, брави за гардеробчетата. Но се появиха масите с надпис „10 ст.“ и лелките с бели престилки. Не толкова да чистят, колкото да пазят. След още два дни външните душове се „повредиха“, а инсталациите за пречистване на водата се задръстиха и престанаха да работят. Защото за някого е трудно да си донесе джапанки от вкъщи. Ходи си бос човекът по пръстта, пие си бирата, а като се сгорещи – хайде в басейна. А това, че краката му кални, че от камъчетата инсталациите се трошат… Много важно. Да не е на баща му.

… Пред басейн „Диана“ тълпа. Близо 200-250 души. Вътре в комплекса – 1500 души (при норматив – 600). Вратите на басейна са затворени, защото няма възможност да се разтегне повече. Минава половин час и градусът на напрежението расте. Викове, ругатни, недоволство, закани. По едно време полуозверялата тълпа са втурна напред, чу се трясък на строшени стъкла, писъци, видя се и кръв. Две момичета бяха откарани с линейка на „Бърза помощ“. А след това – милиция… и „отмъщение“, което не закъсня много. За три дни изчезнаха три мивки и четири душа, беше натрошена врата за водна топка за 1200 валутни лева, бяха повредени външните душове. И след още няколко дни излязоха в ремонт филтърните инсталации. И каква беше повредата? Монети, копчета, шноли, запалки, какво ли не. И една химикалка.

Вандалите не спят. Тренират. По спирки и подлези, с кошчета за боклук и телефонни кабини, изпробват ножчета и отвертки по автобуси и трамваи. Ако не вярвате, идете в кое да е софийско депо и поискайте да ви покажат купищата раздрани и строшени седалки в СД „Градски транспорт“. Вандалите са сред нас. Ходят на кино и на театър, носят бели ризи и костюми, хранят се с нож и вилица. А в собствените си антрета карат гостите си да се събуват. И ако им изчезне една салфетка, дори звънят по институции. Но нейсе – у дома е едно, а държавата – това сме ние.