Трудоваци построили мавзолея на Димитров за 6 дни

На 14 юни 1920 г. влиза в сила Законът за Трудовата повинност. В него е записано, че всички мъже и жени в определена възраст са задължени да работят в полза на държавата. За пръв главен директор на „Трудова повинност“ е назначен о. з. генерал Иван Русев. В първия набор на Трудовата повинност са свикани 15 643 младежи. Основната им работа е да строят пътища и възстановяват щетите след десетилетието на войни, опустошили българските земи. За първите няколко години са построени над 800 км пътища, над 3 км железопътни линии, както и десетки мостове и чешми. Реално всички най-големи, важни и трудни обекти в страната по това време са изградени с участието на т. нар. трудоваци. Те са групирани в различни подразделения и отдели – създава се трудова шивашка работилница в Шумен, тухларна фабрика в София, земеделско стопанство в Пазарджик, обущарска работилница в с. Горна баня, свиневъден комплекс в Радомир, горско стопанство в Берковица, риболовна група във Варна.

През годините на социализма в Стоителни войски влизат предимно младежи от малцинствата – роми, турци и др., както и младежи с криминални прояви. Там изпращат и т. нар. „неблагонадеждни“ заради произхода им и роднините им. Така те отбиват задължителната си военна служба. Безспорен факт обаче е, че тези млади мъже по този начин получават професия и занаят, с които след това имат поминък, изхранват семействата си.

Някои от най-значимите инфраструктурни обекти в най-новата ни история са градени от Строителни войски. Мавзолеят на Георги Димитров например е построен от трудоваци, като според градската легенда това е станало само за 6 дни. Работи се денонощно, за да може тялото на Димитров да бъде положено веднага, след като се превози от Москва до София с влак.

Строителните войски изграждат или участват в построяването на важни за инфраструктурата обекти като Моста на дружбата край Русе, Металургичен комбинат „Кремиковци“, АЕЦ „Козлодуй“, телевизионната и УКВ кулите на връх Ботев, НДК и много други. Строят пътища и жп линии, жилища, болници, училища, хотели, банки, язовири, вецове, канализационни мрежи, язовири... И до днес се помнят девизите им – „Труд за България“ и „Строим за Родината“.