Всички помним любимия филм „Топло“ – комедия за премеждията на група съкооператори в очакване да им прокарат мечтаното парно. Така беше и в действителност по времето на соца. Според сюжета на филма съседите от софийска кооперация решават сами да си осигурят парно отопление. Подписват договор с трима майстори и дори дават предплата. Майсторите набързо пробиват дупки по стените, подовете и таваните и изчезват. Изнервени и измамени, съкооператорите се утешават с улесненото общуване между разбитите апартаменти. Всички са като в един общ дом – разменят храни, съвети, рецепти... Но принудителната близост не може да продължи вечно. Затова потърпевшите издирват измамниците и ги откриват в... затвора. Споразумяват се с директора тайно да пуска майсторите, за да довършат работата, а невинните граждани да дежурят вместо тях в килиите. Работата е свършена, но в един момент на подсъдимата скамейка се оказват директорът на затвора и самоотвержените радетели за „топлото“ през зимата. За всеобщо облекчение съдът ги оправдава, като взема под внимание безкористните им подбуди, а ... и някои от членовете на съда също искат да си прокарат парно.
А ето и няколко цитата от филма:
. Поздравяваме „Топлофикация“ с песента на Пепино Галиарди „Една голяма любов и нищо повече“.
. – Видяхте ли докъде ни докарахте?
– Сори!
. Малко пикантна история... счупиха ни клозетната чиния, майка му стара! Сам разбираш закъде сме.
. – Ама вие какво искате, бе? Да отида в затвора ли?
– Е, че к'во, бе, господин директор на затвора, вие нали и без това сте си там?
. Вишновката е добра, но джин с тоник е съвсем друго нещо!
. – Варвари, какво правите?!
– Грешка, ще я оправим.
Все още няма коментари