Аз моя живот го живях в две епохи. Помня училищата с най-силната образователна система в света – изучавал съм всички български и възрожденски автори.
В училище имаше доктор, медицинска сестра и зъболекар – безплатни.
Ходехме на лагери, посещавахме детски школи.
Можех да паркирам москвича на баща ми без „синя“ зона.
Униформеният мъж все още будеше уважение и респект.
Толкова заводи се построиха, язовири, инфраструктура, че вашият сегашен асфалт с ремонт на ремонта ми е жалък.
Музиканти, певци, актьори, таланти, свободни професии можеха да работят и да се развиват.
Плащаха се символични стотинки за транспорт, храна, ток.
Всеки имаше работа.
Обиколих Германия, Турция, Холандия – половин Европа и дори бях в САЩ.
Нямаше кражби и заключени домове.
Имаше само два пола – мъже и жени.
Можеше да намериш чисти места за плаж и разходка. Хотелите с цел печалба ги имаше, но не бяха един върху друг.
Имахме развит туризъм, селско стопанство, животновъдство. Заводи, производствен комплекс, фабрики.
Аз познавам и помня една друга България и си я искам обратно!
Деян Милев