Спомени от соца: Болните се лекуваха безплатно, работа имаше за всички

По времето на социализма може да сме имали тежки години, но животът ни беше безгрижен. Може да не сме ходили по чужбина, но се наслаждавахме на природните красоти на България и ги пазехме. Може заплатите ни да са били малки, но имаше работа за всички. Може дрехите ни да са били тип конфекция, но бяха чисти и не бъркахме в кофите за боклук.

Може да сме живели на квартири, но вратите ни бяха отворени за всички и нямахме решетки на прозорците. Може да не сме знаели какво е компютър, мобилни телефони и интернет, но тичахме на воля, ритахме топка и висяхме с часове в библиотеките, а после се веселяхме с приятели. Може да сме седели в училище на обикновени чинове, но уважавахме учителите си и бяхме благодарни за знанията, които ни даваха. Може здравеопазването ни да не е било на кой знае каква висота, но държавата се грижеше да бъдем здрави, а лечението на болните беше безплатно. Може да не сме яли шоколади и разни деликатеси, но бяхме сити, а хлябът ни вкусен и истински. Може да сме нямали лъскави играчки, но ходехме по 20 дни през лятото на море за 10 лева на ония, старите пари, които днес са хиляда пъти по-малко. Може да сме гледали само съветски, немски, сръбски или индийски филми, но го правехме два пъти в седмицата най-малко, и то с билет по 20-30 ст. Бяхме обикновени хора и с честен труд изкарвахме хляба си.

Днес магазините са пълни, но ръцете ни празни, а всеки си прави каквото иска. Чужд ми е тоя свят, чужд!