С какво се разкрасяваха дамите през соца

В днешно време козметичната индустрия предлага истински чудеса за вечна красота и младост. Някога обаче изборът бе далеч по-оскъден. По времето на социализма никой не беше чувал за световните козметични марки, а дамите се разкрасяваха с подръчни средства и с помади родно производство. През 1966 г. в България е създаден първият крем за лице – краставичен, който предизвиква фурор. Съставките му бяха натурални, а жените твърдяха, че върши чудеса. Крем пък „Здраве“ беше универсално средство за здравословни проблеми и за красота. „Медико Идеал“ и „Лимонов крем“ също бяха от предпочитаните подмладяващи средства.

С идването на модата жените да си слагат очна линия в България все още нямаше тушове, нито глезотии като спирали за мигли. Масово дамите купуваха от железариите по 8 стотинки бройката черни моливи за стъкло и майсторски рисуваха очите си, досущ като Клеопатра. Лошото обаче беше, че моливът беше почти перманентен и не се изтриваше никак лесно. Търкаш, търкаш, а махане няма, а тогава никой още не бе чувал за лосион за почистване на грим. Много от жените купуваха бебешко мляко „Па-па“ и с него премахваха грима.

Червилата „Ида“ бяха като реликва за всяка дама. Свършваха по-бързо от всяка друга стока. Навремето не беше като днес – хиляди марки и цветове. Тогава номерата от каталога на „Ида“ 121 и 112 бяха се превърнали в универсални и всяка жена знаеше, че с тях няма да сбърка. Освен че бяха с еднакви червила, всички жени ухаеха и на едни и същи парфюми. Кой ти знаеше „Диор“, „Живанши“… Ако имаш връзки, най-много да успееш да се вредиш за полското флаконче „Бич може“. С още по-голямо ходатайство можеше да намериш и българския „Джулия“. Парфюмът беше легендарен, но се произвеждаше на ишлеме и само за износ.