Първата ми кола беше трабант комби, купих го за 3200 лева  

Когато се ожених за пръв път, бях на 27 години. На 28 се роди първото ни дете. После и второто. Някъде там татко ми подсказа, че ми трябва кола. След дълго избиране се спрях на трабант комби, естествено втора ръка, за около 3200 лв. Взех заем от взаимоспомагателна каса, който после изплащах четири години.

Трабантът се отчете – какво ли не съм превозвал и прекарвал с него: козите на леля Рилка, ковчега на баба Ката, тонове и тонове строителни материали – камъни, торби цимент, дъски, арматура, дограма и каквото още се сетите. Ходил съм с него по Рила по черни пътища, возил съм американци, англичани, преподаватели в курсовете по хомеопатия и кого ли още не...

В петък вечер пътувах Кюстендил – София, а в понеделник сутрин – София – Кюстендил. Зиме на Коняво беше ледена пързалка, „Траби“ ставаше шейна, веднъж се хлъзна така, че спря на една боя от предната кола, при това аз не можех нищо да направя. С него карах и сина на училище. После обикалях страната да преподавам хомеопатия и астрология. С него започнах да изграждам и бизнеса си. Зимно време се топлех, като слагах в него нагорещени в печката тухли.

И така – цели десет години, докато през 1998 г. не си купих една „Фиеста“. Оттогава досега съм карал все нови коли. Но „Траби“ никога няма да го забравя. Колкото го карах, толкова го и ремонтирах, знаех го наизуст. Присъствах и помагах и при основния му ремонт, с него изминахме комай 200 000 км. Максимално съм вдигал 125 км/ч – беше страшно.
 
Петър Найденов