Това се случва през късната пролет и лятото на 1945 г. Последиците от войната още не са преодолени и особено в градовете се чувства остър недостиг от хранителни продукти. На този фон магазин „Ягода“ на тримата братя Джамбазови – Петър, Николай и Йовчо, който се намира на ул. „Искър“ в София, е истински оазис.
На тротоара се продават всякакви плодове и зеленчуци, а вътре – сирене, кашкавал, мляко, салами и дори деликатеси – шунка, луканка, суджук, пастърма, но всичко е много скъпо. Килограм сирене струва 400 лв., при положение че средната заплата е 1800 лв. Затова клиенти са главно хора от буржоазията, която, въпреки че в България има нова власт, е запазила собствеността си върху предприятията, банките, застрахователните дружества и т. н. (национализацията става на 23 декември 1947 г.). Така че братя Джамбазови имат достатъчно платежоспособни клиенти, поради което месечната им печалба възлиза на 25-28 хил. лв. Но това е само явният им бизнес.
На втория етаж на магазина са оборудвани две стаи за сексуслуги. Има основание да се смята, че това е единственото останало в центъра на София място за платена любов. В мазето пък е оборудвана стая за игра на покер, на 21 и рулетка. Цялата тази дейност се осъществява само от тримата братя. Петър продава стоките в магазина, Николай осигурява проститутките, а Йовчо върти хазарта. През 1945 г. те са съвсем съвестни данъкоплатци и внасят месечно по 4800 лв. в общинската хазна. Освен това за всеки религиозен празник организират продажба на стоки на занижени цени. Те издържат изцяло черквата „Св. Спас“ (тя е разрушена през 1959 г. и на нейно място е построена Външнотърговска банка).
На 2 август, когато по тогавашния стил се чества Илинден, братята получават разрешение от общината да поставят 40 маси на тротоара, на които да нахранят безплатно бедните. В 12 ч. те са заети от 200 души и всеки получава сандвич и чаша бира. В 12:20 часа пристига милиционерски отряд, който нахлува на втория етаж и в мазето. Установяват незаконната дейност – проституция и хазарт. Тримата братя са арестувани и след 15 дни ги изправят пред съд, който им отрежда по 15 г. лишаване от свобода и отнемане на имуществото. И тримата умират в затвора – Петър през 1956 г., Николай през 1958 г. и Йовчо през 1960 г., когато са му оставали само 2 месеца до излежаване на присъдата.
Все още няма коментари