На избори през соца  

През соца едно от най-често повтаряните понятия беше т. нар. социалистическа демокрация. Тя и темата за народовластието бяха най-широко раздувани, любимите „дъвки“ на соцпропагандата. Достатъчно беше обаче да се вгледаш внимателно в различните аспекти на обществения живот, за да се разбере, че демокрацията е мит, а народовластието е просто идеологическа измишльотина без покритие.

Най-силно това лъсваше по време на тогавашните избори, независимо дали са местни или национални. На първо място, естествено, беше масовостта на изборите – почти стопроцентово участие на населението. И това вероятно е било точно така, защото негласуването обикновено означаваше противопоставяне на официалната власт, а това можеше да има тежки последици. Естествено, нямаше партийно боричкане, защото имаше само една партия и нейните представители и верни симпатизанти бяха единствени кандидати. Нямаше и състезание между кандидатите, защото те бяха предварително избрани и одобрени от съответните партийни органи и спуснати на първичните партийни организации.

Самият изборен ден се организираше като всеобщ празник, на който хората даваха „с радост“ гласа си за конкретния предварително избран представител на комунистическата партия. До последно се замазваха очите на хората с уж легитимния до края на социализма ОФ, но всички знаеха, че отечественофронтовските кандидати отново са всъщност посочени от партийните секретари. Извиваха се хора, пееха се песни около изборните секции. Водеха се необявени състезания за това коя секция ще приключи по-напред гласуването стопроцентово по списък, това беше знак за добре свършена идеологическа работа от партийния секретар и този на ОФ организацията. Към всяка секция имаше на разположение и няколко младежи, които бяха т. нар. „викачи“. Ако някой от живеещите в района се забавеше, викачите отиваха до адреса му, за да го подсетят да гласува. Когато по време на изборния ден кандидатът за депутат, кмет или съветник преминеше през изборното бюро, това беше повод за неистова радост от членовете на изборната секция и намиращите се наблизо граждани. И естествено, на края на деня идваха новините за голямата изборна победа, обикновено с почти стопороцентово участие на избирателите и с толкова победа на партийните и ОФ кандидатите. Демокрация по социалистически.
 
Иван Червенков, Варна