„Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Работниците от заводите оставаха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализация“.
Така отговаря Маргарет Тачър на въпрос на Би Би Си – Радио Лондон, на 2 октомври 1971 г. какво я впечатлило най-много в България. По това време 45-годишната Тачър е министър на образованието и науката на Великобритания. По времето на соца Маргарет Тачър посещава английските гимназии в София и във Варна, както и машиностроителен техникум в морската столица, но най-силно е впечатлена от видяното в тогавашното Професионално химическо училище „Дмитрий Менделеев“ в Стара Загора. Може би защото нейното първо висше образование е по химия.
В Стара Загора Тачър прекарва няколко часа на 30 септември 1971 г. Гостенката била придружавана от българския образователен министър по това време проф. Стефан Василев. Тя проследила с голям интерес лабораторно упражнение по аналитична химия и дори пожелала да разгледа тетрадките с протоколите от упражненията на учениците. Впечатлили я и тренажорите, на които българските деца се обучавали по специалността „Контролно-измервателни прибори и автоматика“.
Маргарет Тачър питала за всичко в училището. Следобед същия ден имала насрочена среща в БАН и като разбрала, че домакините се притесняват да не нарушат програмата, помолила да съкратят обяда в тогавашния най-представителен ресторант на Стара Загора „Верея“ само и само още малко да останат при учениците. Делегацията, в която бил и английският посланик в София Доналд Логън, прекарала при тях 2 часа.
По онова време професионалната гимназия имала между 700 и 800 ученици и подготвяла кадри за химическите производства в Стара Загора, Ямбол и Враца.
Благодарение на спонсорството на Химическия комбинат в Стара Загора учениците ползвали безплатни учебници и тетрадки, получавали безплатно работно и официално облекло, имали общежитие без пари. Всеки ученик разполагал със самостоятелно работно място в лабораториите.
Когато се върнала в Лондон, Маргарет Тачър изпратила благодарствено писмо на директорката.
„Образователната система все повече се подобрява. Разбира се, съществуват известни различия с нашата. Така например възрастта за започване на училище в България е по-голяма от нашата. Във Великобритания децата започват училище по-рано. От друга страна, в България има повече забавачници, отколкото у нас. Една от интересните разлики е, че в България има по-голям избор при образованието, отколкото очаквах. Те имат великолепни технически училища, в които учениците започват да учат на 14-годишна, а понякога и на 15-годишна възраст. Те прилагат система, която почива на стопанските нужди на страната, за обучаване на великолепни техници. Може да се каже, че образованието в България е много добро и се подобрява прогресивно“, казва Тачър в интервю пред Радио Лондон през 1971 г.