Как съветски генерали смениха името на космонавта Георги Иванов

Има една стара максима, че човек не си избира името, както и родителите. Но много хора не си харесват имената и цял живот искат да ги сменят. Някои публични личности дори си измислят ново име – Мерилин Монро, Мадона и пр.

Но има и други, куриозни причини, поради които се е налагало някои хора да бъдат наричани с други имена. През далечната 1979 г., когато първият български космонавт Георги Иванов се подготвял за легендарния си полет в Звездното градче край Москва, името му било съвсем друго. Офицерът от българските ВВС се казвал Георги Какалов и бил потомък на стария ловешки род Какалови. Но шефовете на съветската космическа програма още когато се запознали с българския кандидат за космонавт, подскочили от фамилията му, пише в статия д-р Боян Захов. На руски тя звучи не особено приятно – глаголът „какать“ означава определена физиологична дейност. Съветските генерали сметнали, че не звучи съвсем достойно за един покорител на Космоса да се нарича така. И веднага било разпоредено – мустакатият симпатичен Георги от България да си смени името. Така заради настояване от съветската страна той приема фамилията Иванов, което всъщност е презимето му. Когато излетял в Космоса на 10 април 1979 г., целият Ловеч бил учуден защо синът на електротехника бай Иван и леля Анастасия не носи разпознаваемата фамилия на родителите си.

По подобни „нравствено-стилистични“ п0ричини по време на студената война Българската телеграфна агенция „побългари“ името на външния министър на Израел от Аба Ебан на Аба Еван. Вестниците, радиото и телевизията упорито и целенасочено набиха новата фамилия на израелския дипломат №1 в главите на българските читатели, слушатели и зрители.

Официалната пропаганда в България години наред, пак заради криворазбраното благозвучие, бе преименувала председателя на комунистическата партия на САЩ Гъс Хол в Гюз Хол. Той няколко пъти идва в България на гости на Тодор Живков и за българите си беше Гюз.

Куриозите край нямат. Култовият автомобил на развития социализъм „Жигули“ (ВАЗ 2101) прави международен търговски скандал с названието си. Първите коли са произведени в заводите ВАЗ в съветския град Толиати през 1970 г. по лиценз на италианския автомобилен концерн ФИАТ. Самият град е кръстен на името на шефа на италианската комунистическа партия Палмиро Толиати, който е взел участие в преговорите със съветската страна, пише още д-р Боян Захов. На огромен общодържавен конкурс се избира името на бъдещата кола. Предложени са 54 838 марки за новия автомобил. Между тях са и такива: Сокол, Катюша, Руслан, Атаман, Искра, Аврора, Директивец, Перворожец, Мемориал, Мечта, Весна, Луч… Накрая държавна комисия се спира на името „Жигули“, предложено от А. М. Чернов, един от конструкторите на машината. Името е свързано с близките до автозавода Жигульовски възвишения (оттам идва и името на много популярната в Русия местна бира – „Жигульовско пиво“). У нас съветската марка бързо се налага и става семейна кола на много българи.

Когато „жигулата“ тръгва по експорт за пазарите в Европа обаче, търговците от Франция, Белгия, Холандия, Испания надават вой – трудно се продава кола с такова скандално име! Всички свързват „Жигули“ с понятието „жиголо“ (платен любовник) и не щат да чуят за съветската машина. През 1973 г. се налага спешна промяна на името – „Лада“ тръгва триумфално по европейските автосалони. Автомобилът е наречен на славянската богиня на красотата и оттогава досега „Лада“ се появява в десетки модификации.