60-те години на миналия век са период на реформи, окончателен преход на България към социалистическия модел. Промените са неизбежни: в СССР и Източния блок като цяло протичат процеси на десталинизация и известна либерализация: факторите на икономическия растеж от 50-те години се изчерпават, необходими са механизми, характерни за пазарна икономика – стимулиране на интензивността на труда, увеличаване на производството и насърчаване на материалните стимули.
Засилва се и търсенето на коли. Първият български автомобил се казва „Балкан 1200“ – разработката му започва през 1958 г., на базата на седана „Фолксваген“.
Много по-успешен се оказва заводът „Чавдар“, който произвежда автобуси и е основан преди Втората световна война от Рачо Джамбов. Неговите рейсове, особено междуградски, са популярни не само в България, но и в чужбина – и основният външен партньор на България е, разбира се, СССР и страните от СИВ. Удължаването на договора за търговско-икономическо сътрудничество между СССР и НРБ отбелязва нов етап в отношенията между страните – в България започват да се сглобяват и съветски автомобили.
У нас се правят най-популярните съветски масови автомобили: от 1967 г. в Ловеч започват да се сглобяват „Москвич 408 и 412“, от 1976 г. – „Москвич 2140“. Локализираните версии се наричат „Рила“ и първоначално минимално се различават от оригинала. По-късно започват да се сглобяват от български части. Така например „Москвич 2141“ се състои от 40% български елементи. Българският „Москвич“ може да се различи от съветския по фаровете – в България най-често са четири. Годишно се произвеждат до 15 000 москвича, а до 1990 г. в България се правят над 300 000 коли.
Нашите инженери не изоставят опитите да създадат собствени автомобили: през 1967 г. български конструктори разработват „Рила 700“ на базата на „Москвич 408“, но той не получава одобрение.
Автомобилната индустрия в Европа се развива синхронно – модернизацията на съществуващите коли е нещо нормално за всички. България си сътрудничи не само със СССР, но и с Италия. В периода от 1967 до 1971 г. в Ловеч българското предприятие „Балкан“ съвместно с Fiat произвежда автомобили „Пирин“. Pirin-Fiat 124 е изключително рядък автомобил, защото са сглобени само 309 броя, от които 35 са комби.
Камиони са доставяни в България основно от СССР, само два вида се сглобяват в завод „Мадара“ в Шумен – ГАЗ-53А и ГАЗ-53-12.
Сътрудничеството на НРБ със страните от Запада дава възможност за модернизиране на съветските камиони – те са оборудвани с икономичен дизелов двигател с мощност 80 к. с., който по лиценз на Perkins се произвежда в двигателостроителния завод „Васил Коларов“ в гр. Варна.
2 коментара
Д-р Иванов
2023-08-20 01:54:02
Отговори
Имаше и булгаррено. Много хубава кола.
Димитър Минчев
2023-08-20 17:51:06
Отговори
Освен Фиат 124, в Ловеч се сглобяваха и Фиат 850 Купе и Берлина. Цените бяха еднакви-5500 лева. В Шумен се сглобяваха и Шкода-Мадара. В Ботевград се правеха автобуси на шаси и двигател Шкода 11 М5 и по лиценз на Сетра 11М4 с двигател МАН.