Как изглеждаше българският дом мечта от соца  

Социалистическият уют все още е жив. Събран е в секциите, гардеробите и табуретките, покрити с китениците, които и до днес са традиционно обзавеждане в много домове на по-възрастни хора.

Помним добре естетиката на шейсетте и седемдесетте години – гетинакса, линолеума, кафявата гама. В онези дни в апартаментите в панелките можеше да се видят едни и същи столове, маси и спални. Всички купени от магазина, в който посрещаха кисело с: „Днес няма, елате утре“. В онези дни вкусът се налагаше „отгоре“. Дизайнът се създаваше централизирано. Асортиментът беше ограничен, а интериорът – унифициран.

През 1969 г. в новопостроения блок 101 в Димитровград е открита изложба на т. нар. комплексно обзаведени жилища. Интериорът на десет апартамента – двустайни, тристайни и четиристайни, е създаден от специалистите от Центъра за нови стоки и мода, и е представен тържествено на широката публика. Зад събитието стоят Министерството на леката промишленост и градският народен съвет. По-късно същите апартаменти са продадени с мебелите и аксесоарите.

Целта на изложбата е да поощри купуването на изцяло обзаведени жилища. А също да покаже интериорни тенденции в годините, когато стил, дизайнер и дори каталог са забранени думи. Как изглежда българският дом мечта от края на 60-те и 70-те години на миналия век, можем да си припомним от тогавашното списание „Архитектура“.
„Бързият темп на жилищно строителство и нарастващите материални възможности на нашия народ налагат да се отдели повече внимание на проблемите, свързани с рационалното обзавеждане на жилището. Новият човек – строителят на комунизма, трябва да живее в красива обстановка, сред уют и удобства“, пише в списание „Архитектура“ в онези години.

„Съвременното жилище, характерно със своите прави линии и плоскости, трябва да бъде подредено с леки и изящни по форма мебели и вещи, които да не създават чувство за претрупаност. Нужно е броят на мебелите да се сведе до минимум. Жилището служи за задоволяване на нашите ежедневни нужди и за обзавеждането му трябва да се съди не по скъпите и модерните мебели, а по това до каква степен отговаря на тази цел.

Демодираният и остарял салонен бюфет вече е заместен от секционния комбиниран шкаф с полици за книги, шкафчета за сервизи, барче за напитки. На този шкаф в някои случаи се поставят и телевизорът, радиото, магнетофонът. Има случаи, когато спускащ се плот от шкафа служи за писалище. Комбинираните секционни шкафове са практични и поради това, че дават възможност отделните елементи да се набавят последователно, на етапи и да се устройват съобразно възможностите и нуждите на семейството.

Кухните са обзаведени със секционни шкафове, които на някои места стигат до тавана. Плотовете на долните шкафове са изработени от гетинакс, който не се поврежда от вода. В кухните на по-малките апартаменти е създаден кът за хранене, състоящ се от маса с пейка или столове. В повечето случаи те са тапицирани с изкуствена кожа, за да се почистват лесно. Тръбните крака на столовете и линолеумът на пода придават чист и хигиеничен вид на кухните.

Използваните осветителни тела са оригинални, с опростена форма, без украшателски елементи. Оцветени с ярки и наситени тонове, те се превръщат в истински художествени изделия, които обогатяват интериора.

Композицията на интериора се допълва от редица малки предмети, като вази, пепелници, свещници, изделия от порцелан и стъкло, и картини. Повечето от тях освен функционалната си стойност изпълняват и декоративна роля, като придават твърде много интимност и уют на помещението.

В някои спални тоалетката е заместена с огледало, закачено направо на стената. Нощните шкафчета са заменени с малки полички с ниши за поставяне на нощна лампа, книги и др. При подреждането на спалните е прокаран принципът да няма в тях много декоративен елемент и излишен лукс".