Ето как посрещат Дан Колов след 30 години изгнание

Един пролетен ден през 1935 г. Дан Колов се обръща към приятеля си и борец Хари Стоев: „Хари, да си идем в България“. Изненадан, Хари му отговаря: „Какво ще правим в България, старче!

Тука виж – пари, слава, почести!“. Но Дан Колов е непреклонен и отсича: „Ще си идем, Хари. Като България никъде няма. И ще си идем, без никой да знае“.

Какво се случва след това, припомнят от фейсбук страницата „Реставрация на къщата музей „Дан Колов“:
„На 7 април 1935 г., точно 30 години след напускането на родината, Дан Колов, придружен от Хари Стоев и български студент в Париж, пристига на българската граница с експресен влак.

За самото пристигане Хари Стоев споделя: „На гара Драгоман митничарите видяха паспортите. Дръннали по телефона в София и ние, които смятахме инкогнито да пристигнем на гара София, се видяхме сред море от народ, който викаше и възхваляваше Дан Колов. А Дончо, свалил шапката си, кима на този и на онзи и плаче от радост, от умиление“.

Дан Колов допълва казаното от Хари: „Не мога да не изкажа възхищението си от посрещането, което ми устроиха. Имал съм случаи да бъда аплодиран от 50 000 души, но никога в тези аплодисменти не съм чувствал толкова искреност и топлота, както при посрещането ми в София.

Тридесет години обикалях всички краища на света, видях много страни и различни хора, но като видях отечеството си, почувствах, че в родния край животът е най-хубав и по-свободно се диша“.