Другарският съд налагаше глоби и „обществено порицание“

Имаше такава институция при социализма – другарски съд. Съставът на съда беше от трима души – председател и двама членове. Предлагаха се от местната организация на Отечествения фронт, одобряваха се от партийното бюро. Съдът имаше правомощия да налага наказание „обществено порицание“. За по-тежките случаи – глоба до 20 лева. По онова време 20 лева бяха много пари.

Имах възможността да бъда председател на другарски съд. Имаше много интересни дела за разглеждане. Спомням си за едно, което утвърди авторитета ми като съдия. Две съседки, прехвърлили 75-те години, сигурно заради нещо дребно влязоха в остър спор. Сутрин още като отвореха очи и вечер до късно махалата се огласяше от кавги, клетви и закани. Съседите започнаха да се възмущават как тези кротки жени на възраст имат такива зли езици. Доста хора ходиха да ги помиряват, но изход нямаше.
Наложи се дори кметът да ги вика в общината, но те, като излязоха оттам, щяха да си оскубят косите. Един ден реших да се опитам да ги сдобря. Едната беше по-хрисима. Отидох у тях. Предложих ѝ да подаде заявление до другарския съд – ще повикаме съседката ѝ, съдът ще я глоби 20 лева и ще продължава да я глобява, докато не миряса. Жената се засмя и одобри намерението ми. Подаде заявление. Насрочихме заседание. Двете жени се явиха, изслушахме ги. И двете нямаха никакво основание да влизат в остър спор за няма нищо. Обявих, че съдът се оттегля на кратко съвещание. След 5 минути прочетох и решението. Казах им, че решението на съда е двете страни да постигнат споразумение. Да си стиснат ръцете, да си простят взаимно и оттук нататък да си живеят мирно и тихо по съседски. В противен случай съдът ще им наложи и на двете глоби по 20 лева. Ще им бъдат налагани глоби дотогава, докато не спрат да се карат. Последните ми думи ги респектираха. По онова време пенсиите им сигурно бяха по 30-35 лева. Оттук нататък кавгата щеше да им излиза доста солена. Спогледаха се. Станаха прави и си стиснаха ръцете. След това до края на живота си не си казаха вече лоша дума. Съдът ги вразуми. Това е българинът. С приказки не можеш да го убедиш, но като му бръкнеш в джоба, го озаптяваш.
 
П. Цанев