4 куриозни факта от биографията на Тато

В биографията на Тодор Живков има доста куриозни и малко известни факти, които се подминават от официалните му биографи. Ето някои от тях:

Хубавият български празник Тодоровден през 50-те и 60-те години бил винаги отбелязван от Живков. Според обичая Бай Тошо обичал да е със своите приятели, да отиде на конска кушия и да почерпи за имения си ден. Обичал на Тодоровден да е в Правец, заобиколен с най-близките си съратници, които по това време даже си позволявали да му попеят на ухо: „Тодоре, Тодоре, дърто магаре!“.
Когато обаче се развил култът към неговата личност, Живков престанал да празнува Конския Великден. Най-близките до него сътрудници на Тодоровден даже не си позволявали да му честият празника. Всенародното обръщение „другарю“ прилягало най-много на Живков. Членовете на Политбюро възприели обръщението „другарю Живков“ и „другарю генерален (първи) секретар“ и това се наложило на всички нива. Само двама от висшето партийно ръководство – академик Тодор Павлов и Пенчо Кубадински, се осмелявали да му говорят на малко име. Даже генерал Добри Джуров се обръщал към Тато на „другарю Живков“, макар че се знаели още от партизанската борба.
 
***
До последните си дни Бай Тошо се славеше с прекрасното си здраве. Всички казват, че това му е по наследство от балканджийския му корен. Лекарите край Първия човек винаги се възхищавали от стабилното му кръвно налягане 130/70 и пулса му на космонавт – 63-64, даже след дълги преходи в планината и километрични ловни излети.
„Всичко се дължи на овчарлъка на младини“ – така обяснявал Тато стоманеното си здраве.
 
***
Бай Тошо веднъж се срещнал с главния готвач от ресторант „Чевермето“ в курорта Пампорово бай Мехмед. Прочутият родопски майстор на печените агнета посрещнал Първия човек както подобава. След богатата вечеря Тато влязъл в кухнята и попитал именития готвач:
– Как си, бай Мехмед, как я караш?
– Добре съм, другарю Живков. И аз като вас – от чеверме на чеверме…
 
***
Чак след 1989 г. Тодор Живков се отпуска да разкаже пред журналисти за своите фатални срещи с алкохола. Според разказа на Тато той се е напивал само три пъти в живота си. Единия път това станало с члена на Политбюро на ЦК на КПСС Климент Ворошилов. Съветският шеф дошъл у нас на официално посещение през 1948 г. и поканил българското партийно и държавно ръководство на прием. Живков като столичен секретар на БКП също бил поканен. Ворошилов донесъл от Москва разни видове водка и заповядал на българските си колеги без изключение да вдигат чашите на екс. Тостовете следвали един след друг. Съветският гост казал, че който не пие, ще бъде наказан с „наказателна чаша“. Хитрият Бай Тошо изливал под масата своето питие, но Ворошилов го забелязал и го наказал да пие водка във водна чаша. Така Живков безпаметно се напил в името на българо-съветската дружба.