Поетът Георги Джагаров предсмъртно за победилата демокрация: Народът ни ще бъде обречен на мизерия и нищета

Ето кратък, но болезнено точен откъс от предсмъртно интервю на големия поет Георги Джагаров (1925-1995):

„Реформаторите след 10 ноември 1989 г. тръгнаха по един път, който аз не одобрявам. Това е гибелен път за България. Тази тяхна политика вещае разруха и тя скоро ще се почувства.
Народът ни ще бъде обречен на мизерия и нищета, ще започне разграбване на съграденото досега.

Ще избухне нова, невиждана по размерите си корупция. Ще се развихри престъпността и проституцията. Ще се срине държавността.

Бързото сродяване с капитализма няма да донесе нищо добро за България.

Както винаги е ставало, така и сега вълната ще издигне начело слаби личности, чуждопоклонници.

Хаосът, който е започнал, ще смачка способните и талантливите.

И все по-често ще чувате по радио и телевизия едни и същи дърдорковци, в чиито мозъци няма нито една свежа мисъл“.

Патриотичен поет или приближен на тоталитарния лидер Тодор Живков говорител е бил Георги Джагаров? Драматург или политически кариерист? Широко скроен творец, който подкрепя и закриля млади творци, или противоречива личност? Това са въпроси, на които трудно ще намерим отговорите днес, когато животът ни е изпълнен с предизвикателства, с морални и политически обществени дефицити. Но дори и само със своето стихотворение „България“ (Земя, като една човешка длан...) Джагаров се нарежда до колосите на българската патриотична поезия. Стихотворение, което се рецитира и до днес на национални празници, както и през 1981 г. по време на честванията за 1300-годишнината от основаването на българската държава, в изпълнение на актрисата Ванча Дойчева.

Онези, които смятат, че е бил „казионен поет“, да си припомнят, че Георги Джагаров е автор на пиесата „Прокурорът“, която слуги на предишната власт се опитваха да спрат.

В началото на демократичните промени в страната Джагаров е един от първите партийни функционери, които публично връщат партийната си книжка.

Тогава от него се отричат и свои, и чужди. Вечно претъпканата му с ласкатели и подмазвачи маса в ресторанта на писателите изведнъж опустява. Тези, които до вчера са му целували ръка и с патос са рецитирали стиховете му, вече го подминават. Враговете и завистниците му точат перата си, топят в отровата и пишат без задръжки. Бохемът, водачът, патриотът, творецът изведнъж започва да се топи и чезне.

През 1995 г. Георги Джагаров умира на 70 години в столичната Военна болница след боледуване от рак. „Раздяла“, за която той вече е написал своите стихове, прочетени от големия български актьор Мирослав Миндов.

През 2004 г. Съюзът на българските писатели учредява на негово име ежегодна награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“.