Учител на годината е в Националния конкурс за 2001 г., с присъдено почетно отличие от МОН ”Неофит Рилски” ”за цялостна и високопрофесионална дейност в областта на народната просвета”. 36 г. е базов учител към ВТУ. Има две дъщери и три внучета.
Ваня твърди, че непрекъснато й се обаждат бивши ученици - нещо да се похвалят, нещо да се посъветват, нещо да попитат. И това й действа освежаващо и стимулиращо като любовно признание. “Моите деца”, казва тя, след което смеешком уточнява, че първият й випуск са вече хора над 50-те...
- Изкушаваш ли се да им “наливаш акъл” все още?
- Изкушавам се, даже прекалявам... Не е хубаво това и гледам да се контролирам, за да не стана досадна, ама... засега не успявам да се възпра. Теша се с това, че навярно е възрастово изкривяване или пък е характеристика на Козирога въобще.
- А вслушват ли се в съветите ти?- О, неее... разбира се. Но парадоксалното е, че все пак идват и питат, търсят ме...
- Къде ти отиват парите от пенсията?
- Половината отиват за лекарства. А другата половина давам за... козметика...
- Какво говориш?
- Е, шегувам се бе, да не вземеш да го пишеш... Макар че обичам да изглеждам добре и не се лишавам от нищо - ни от хубав парфюм, ни от качествено червило... Младите могат и без това, младостта ги краси, но ние, възрастните, трябва да се разкрасяваме!
- Здравната система удовлетворява ли те?
- Не, не ме удовлетворява. Особено с настойчивия опит за реформа на г-н Москов. Имам страхотно добро джипи - д-р Фъртунова, всеотдайна и грижовна, но здравната система й пречи да помага истински, да осъществява пълен лекарски контрол. И това ако не е парадокс.
- Как се бориш с депресията, с какво?
- С музика, с хубава книга и общуване с добронамерени хора във Фейсбук.
- Какво четеш?
- На тази възраст вече не чета любовни романи! Чета езотерика, от време на време - руска или френска класика...
- Правиш ли си планове за бъдещето?
- Да, правя си и вярвам, че като си намисля нещо и много вярвам, че ще го постигна... то става. Съдбата си знае работата, но трябва да й подскажеш...
- Би ли променила нещо в живота си, ако можеше да се върнеш назад?
- Може би... щях да направя по-добър брачен избор, нооо... тогава пък нямаше да имам тези две мои прекрасни дъщери... Тъй че - не бих променила нищо.
- Какво провиждаш в бъдещето, като гледаш на какъв хал е България?
- За съжаление, не ми се мержелеят “цветя и рози”. Знам, че каквото и да кажа, ще се намери някой, дето ще ме обвини, че тъгувам по “социализъма”... Ама истината е, че тогава не виждах край себе си такава разруха, пустош, мръсотия, оскотели хора... Не е ли естествено тогава моето тъгуване за “едно време”?
- Новините за атентатите по света какви чувства извикват у теб? Чувстваш ли се застрашена, изплашена...?
- Лично - не, не се чувствам заплашена. Но няма как да не мисля за децата си, за внуците. Г-жа Меркел направи огромна грешка и сега е време лидерите на европейските държави да вземат решение, което навярно ще е жестоко, но спасяващо. А думите на Бойко Борисов по повод на събитията в Брюксел: “Не е честно...” ми се виждат смехотворни, каква честност, когато се лее кръв и се погребват невинни хора...
- Какво би казала на връстниците си от тази трибуна?- Въпреки всичко, животът е хубав. Щом като сме живи и все още имаме сетива, с които се радваме на красотата.
- Успя ли нашето поколение да се адаптира към промените в последните две десетилетия?
- Не, не успяхме. И се предадохме много рано. Гледам хората около себе си, които са долу-горе на моите години, и виждам, че в очите им няма искра. Много ме натъжава това.
- Какво в обществения климат те изненадва, тревожи, удивлява?
- Неадекватността на нашите политици и държавници. Сякаш не са родени и израснали в България, сякаш сме ги внесли от Марс или Венера - до такава степен са лишени от нормални реакции на грижовност към народа си...
- Означава ли нещо все още любовта в живота ти?
- Пушкин бил казал, че на любовта са покорни всички възрасти. Но той е бил млад, не е дочакал пенсионната възраст, тъй че... не сте наясно, Александър Сергеевич... Не че нямам чувства, но те са от друг характер. Обичам например цветята си, отглеждам ги с голяма любов и внимание. Където и да се намирам, все се оглеждам за цветя - по път, на улицата, на гости... Страдам за умряло цвете като за човек.
- Кое е това, дето най-много не ти достига?
- Времето, парите, силите... Но все още имам в достатъчна степен интереси и любопитство към света, които отблъскват пристъпите на депресия.
- С какво искаш да те запомнят внуците?
- С борбения ми дух, със стремежа ми да откривам край себе си хубави неща и да им се наслаждавам. Все едно дали става дума за пейзажи, симпатични хора, сладка приказка, произведения на изкуството...
