Поклон пред проф. Асен Гудев и екипа му от ИСУЛ

С професор Асен Гудев се запознахме неочаквано и за двама ни... През май съпругата ми изпадна в сърдечна криза. Повиках Бърза помощ и от там се отзоваха веднага. След направената кардиограма се установи, че е излязла от ритъм и незабавно бяхме откарани в ИСУЛ, в Клиниката по кардиология.

На другия ден се явих в болницата. Един висок, строен, със светла коса господин сновеше из клиниката от легло на легло при всеки пациент, излизаше на входа и разговаряше с хората, чакащи отвън. В един момент се обърна към мен и каза: „Господине, аз съм проф. Гудев, ръководител на тази клиника. Ако обичате, заедно с епикризата и рецептата елате при мен в моя кабинет”. Седнахме и той каза: „Господине, вашата съпруга има доста сериозни сърдечни проблеми, които имат нужда от постоянно наблюдение. От днес аз ще се занимавам с нейното лечение. На всеки седми ден ще се явявате при мен лично, за да видим подобрява ли се нейното състояние”. После ме запита: „А вие къде се лекувате, когато се налага да търсите медицинска помощ?”. Отговорих му: „Аз имам почти същите заболявания. Нека сега да излекуваме моята съпруга, след това ще започна и моето лечение”. Професорът се усмихна и каза: „През това време могат да се получат усложнения и да страдате... Сега се съблечете да ви прегледам и да ви предпиша лекарства. Трябва събитията да се изпреварват”. Професорът ме прегледа и каза: „Вие имате нужда от почти същото, от което има нужда и вашата съпруга. Изписвам ви лекарства и вие със съпругата си ще идвате всяка седмица, за да следим състоянието ви”.

По пътя си мислех какво ли не – че той може би ме изпитва дали ще му плащам прегледите, докъде ще стигна с моето нахалство... Замислих се и си отговорих: „Този човек е добър и искрен. Той наистина строго изпълнява Хипократовата клетва”.

Мина седмица и ние със съпругата ми се явихме пред кабинета му. След 9 ч. той се появи и каза: „Заповядайте да видим помогнали ли сме ви...”. Най-напред прегледа съпругата ми и каза: „Има голямо подобрение. Ще продължим с тази терапия...”. Прегледа и мен и каза: „Вие също имате подобрение, но е нужно, когато решите, да дойдете за едноседмичен престой в клиниката. Има какво да правим за вашето стабилизиране”. На излизане от кабинета го попитах: „Г-н професоре, колко ще струват прегледите за съпругата ми и за мен?”. Той се усмихна добродушно и каза: „Нищо не струват! Дано да съм помогнал за укрепване на вашето здраве. Моята задача е да помагам на страдащите като вас хора!”. Взехме си довиждане и се прибрахме вкъщи. В разговор между двама ни се питахме на какво дължим това внимание от този възпитан и културен човек...

На 29 януари 2016 г. съпругата ми след падане си счупи лявата ръка над китката. Заведохме я в „Пирогов”, в спешния кабинет по травматология. Там след чакане около 2 часа беше прегледана от доц. Рашков и бе установено, че има сериозно счупване и трябва да се извърши операция - на 5 февруари. Посетихме я следобеда в болницата, а тя се оплака, че много я боли. На 7 февруари съпругата ми изпадна в тежка ситуация. Повикахме лекар, който установи, че е излязла от ритъм.
Санитарите я закараха в Интензивния център за приемане. От 8:30 до 16 ч. стояхме там, докато съпругата ми бъде настанена. На другата сутрин ми се обади по телефона д-р Сираков и ми каза: „Г-н Иванов, елате да приберете съпругата си, тъй като тя е вече напълно възстановена”. В 12 ч. на същия ден прибрахме съпругата ми вкъщи. Още по пътя тя започна да се влошава. Видяхме, че температурата й е 39 градуса, започна да бълнува. Чудехме се какво да правим!

Поради това, че вече се познавах с проф. Гудев от УМБАЛ „Царица Йоанна”, в 0:00 ч. му се обадих и му разказах цялата история, а той, без да се бави, ми каза: „Иванов, утре в 9 ч. я доведете в нашата клиника. Аз съм лекувал Дона и ще продължа да я лекувам. Понеже до 10:00 ч. съм зает, обадете се на секретарката и тя ще уреди всички формалности за нейното приемане”. Дона беше в много тежко състояние и я сложиха на системи. След няколко минути дойде проф. Гудев и ми поиска подробно обяснение за това какво се е случило. Разказах всичко и им показах епикризата от „Пирогов”. Той остана при Дона, а ние излязохме да чакаме. Мина около един час и той извика лекуващия лекар д-р Калайджиев. Той ни изпрати да вземем лекарствата, които беше предписал. След обяд бяхме на свиждане при Дона. Температурата бе овладяна. Виждаше се подобряването на състоянието й. Тя ни каза, че непрекъснато са се грижили за нея лекарите, а проф. Гудев я е посещавал през час. Стана ясно, че Дона е изпаднала в бъбречна недостатъчност и е последвало бързо лечение. Какво ли щеше да се случи с нея, ако не бяха тези добри хора и лекари. Ако проф. Гудев не ни беше „подал ръка”, какво щяхме да правим? С една дума, мога да кажа – лекарите в Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” могат да бъдат пример за всички с тази професия.

Още веднъж хиляди сърдечни благодарности на този великолепен колектив, който със своята човечност, труд, упоритост и висока квалификация възстанови моята съпруга, с която живеем заедно вече 62 години.
 
 
Грозю Стоянов Иванов, София, жк „Сухата река”