Ивайло Петров: Плащах по 640 лв. за хоспис

Репортерът на “Над 55” често шета от единия бряг на Арда до другия, от центъра на Кърджали до кв. “Възрожденци”, разкъсван между страдащата от алцхаймер 86-годишна майка и любимата си. Орис някаква си. Повечето от шофьорите на такси вече го знаят. Едни от тях са безподобни темерути, други разголват душите си като нудисти, да ме простят за сравнението. 

Ивайло ми е почти набор, казва, че си има любими клиенти, аз пък му отвръщам на комплимента, че той ми е любимият “шерп” на четири колела. При последното ни засичане изплаква одисеята си, която още му тежи. Носи черна лентичка на ревера си, знак, че жали за някой близък. Ето и автентичния му разказ.

“Притчата за блудния син, която завършва с щастлив край, всички я знаем. Но ето моята притча за неблагодарния син, която може би не трябва да се разказва, защото е уникат, но ти прецени дали да я опишеш, или не. Навярно трябва повече хора да я прочетат, защото аз не съм единственият. Първородният син винаги е галеното дете в едно семейство, това е някаква криворазбрана българска традиция. Така се случи и с брат ми - майка ми и баща ми хвърлиха маса пари, за да го изучат. Стана известен хирург, а за мен средствата им не достигнаха. Затова и ще въртя геврека, докато се пенсионирам, ако това щастие ме споходи някой ден. Татко почина от инсулт на 75, мама Пенка тогава беше добре, добре че баща ми не се залежа, а само един месец го хранехме в устата, аз го бръснех и подстригвах мустаците му, сменяхме му по два пъти на ден памперсите. Брат ми тогава беше по-човечен, как се изроди впоследствие, нямам и представа. Преди 6 г. майка ми започна да страда от съдова деменция, според лекарите неизлечима болест. Но както е казано, едно зло не идва само. Падна и си счупи таза, често срещано явление при възрастните. Отначало се опитвах да се грижа сам за нея, но когато видях, че силите ми не достигат, я дадох в хоспис.”

Баба Пенка се залежава, Ивайло всеки месец ръси по 640 лв. на частното здравно заведение, а пенсията й е мижава - някъде към 170 лв. Как бакшишът се справя с финансите, само той си знае. Батко му расте в кариерата и въобще не се интересува от жената, която го е родила. Оправяй се, аз имам по-важни ангажименти и въобще не ми е до тази бабишкера. Докато все още е жива, дай да оправим наследството!, шашардисва с цинизма си по-големият брат, светило в родната медицина. Само от уважение към дарбата му той не споменава неговото име.

“Мама умря преди седмица в хосписа, мир на праха й. Поех целия масраф за последния й пристан, а брат ми дори не дойде на погребението й. Имал неотложни операции”, завършва шокиращата си изповед таксистът и допълва, че Господ всичко вижда, че може и да забавя, но не забравя.

Дарко ОРАЧЕВ